bul_bpb/48-2CO.usfm

\id 2CO Bulgarian Protestant Bible (Revised)
\ide UTF-8
\rem Language: български (Bulgarian); Script: Cyrillic Unicode
\rem © Българско библейско дружество
\rem Bible Text Old Testament converted from InDesign files OT_2010_CS3
\rem Bible Text New Testament converted from InDesign files NT_2010
\rem Footnotes converted from PDF file Bible_073_text_body_corrected
\rem Crossreferences converted from Bible_073_text_body_corrected
\rem Introductions converted from InDesign file 77lux_appendix
\h ВТОРО КОРИНТЯНИ
\toc1 Второ послание на апостол Павел към Коринтяните
\toc2 2 Коринтяни
\toc3 2 Кор.
\mt1 ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
\s5
\c 1
\s Благодарност към Бога
\p
\v 1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:
\v 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
\s5
\v 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,
\v 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
\s5
\v 5 Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.
\v 6 Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
\v 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
\s5
\v 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;
\v 9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
\v 10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,
\s5
\v 11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.
\s Отлагане на посещението в Коринт
\s5
\p
\v 12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
\v 13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате
\v 14 (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
\s5
\v 15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен,
\v 16 като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
\s5
\v 17 Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
\v 18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,
\s5
\v 19 защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“;
\v 20 понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас.
\s5
\v 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,
\v 22 Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.
\s5
\v 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
\v 24 защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
\s5
\c 2
\s Прошка за наказания коринтянин
\p
\v 1 Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.
\v 2 Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?
\s5
\v 3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
\v 4 Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.
\s5
\v 5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.
\v 6 За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
\v 7 така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.
\s5
\v 8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
\v 9 Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.
\s5
\v 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,
\v 11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
\s Успехът на проповедта за Исус Христос
\s5
\p
\v 12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,
\v 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
\s5
\v 14 Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.
\v 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
\s5
\v 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?
\v 17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.
\s5
\c 3
\s Предимството на Новия Завет пред Стария Завет
\p
\v 1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
\v 2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;
\v 3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето.
\s5
\v 4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.
\v 5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
\v 6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет – не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
\s5
\v 7 Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
\v 8 как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?
\s5
\v 9 Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.
\v 10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)
\v 11 Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.
\s5
\v 12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност
\v 13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
\s5
\v 14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос.
\v 15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,
\v 16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.
\s5
\v 17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.
\v 18 А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.
\s5
\c 4
\s Божията помощ в делото на Благовестието
\p
\v 1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
\v 2 но се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
\s5
\v 3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват –
\v 4 за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
\s5
\v 5 (Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)
\v 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.
\s5
\v 7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
\v 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
\v 9 гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
\v 10 Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
\s5
\v 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
\v 12 Така че смъртта действа в нас, а животът във вас.
\s5
\v 13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
\v 14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
\v 15 Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
\s5
\v 16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
\v 17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
\v 18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
\s5
\c 5
\s Копнеж за вечното отечество
\p
\v 1 Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
\v 2 Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
\v 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
\s5
\v 4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.
\v 5 А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог.
\s5
\v 6 И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа
\v 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане),
\v 8 но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.
\s5
\v 9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
\v 10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
\s Помирението с Бога чрез Христос
\s5
\p
\v 11 И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
\v 12 С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
\s5
\v 13 Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
\v 14 Защото Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;
\v 15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
\s5
\v 16 Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.
\v 17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
\s5
\v 18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
\v 19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.
\s5
\v 20 И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
\v 21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.
\s5
\c 6
\s Белезите на апостолското служение
\p
\v 1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
\v 2 Защото Той казва:
\q „В благоприятно време те послушах
\q и в спасителен ден ти помогнах.“
\m Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.
\v 3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
\s5
\v 4 но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
\v 5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
\v 6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,
\v 7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
\s5
\v 8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни;
\v 9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани;
\v 10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
\s Храм на живия Бог
\s5
\p
\v 11 О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
\v 12 На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно за нас.
\v 13 И така като на деца говоря, разширете и вие сърцата си.
\s5
\v 14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
\v 15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?
\v 16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ
\s5
\v 17 Затова:
\q „Излезте отсред тях и се отделете“,
\p казва Господ,
\q „и не се допирайте до нечисто“; и:
\q „Аз ще ви приема
\q
\v 18 и ще ви бъда Отец,
\q и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
\m казва всемогъщият Господ.
\s5
\c 7
\p
\v 1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
\s Радостта на апостола
\s5
\p
\v 2 Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.
\v 3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.
\v 4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
\s5
\v 5 Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
\v 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;
\v 7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.
\s5
\v 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
\v 9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
\v 10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
\s5
\v 11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
\v 12 И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.
\s5
\v 13 Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.
\v 14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.
\s5
\v 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
\v 16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
\s5
\c 8
\s Християнската взаимопомощ
\p
\v 1 При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
\v 2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
\s5
\v 3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,
\v 4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
\v 5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
\s5
\v 6 така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
\v 7 И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние.
\s5
\v 8 Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
\v 9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
\s5
\v 10 И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело,
\v 11 да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.
\v 12 Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма.
\s5
\v 13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;
\v 14 но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,
\v 15 според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“
\s Изпращането на Тит в Коринт
\s5
\p
\v 16 Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;
\v 17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно.
\s5
\v 18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви;
\v 19 и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие,
\s5
\v 20 като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,
\v 21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
\s5
\v 22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.
\v 23 Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос.
\v 24 И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас.
\s5
\c 9
\s Насърчение за събиране на помощи
\p
\v 1 А за даване помощ на светиите – излишно е да ви пиша,
\v 2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахая се е подготвила още от миналата година; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.
\s5
\v 3 Но пратих братята, да не би да излезе напразна моята похвала за вас в това отношение, така че да бъдете готови, както казвах;
\v 4 да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят, че не сте готови, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тази наша увереност.
\v 5 И така, намерих за нужно да помоля братята да отидат по-напред при вас и да приготвят предварително вашето по-отрано обещано дарение, за да бъде готово като дарение, а не като изнудване.
\s5
\v 6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
\v 7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
\s5
\v 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо така, че като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
\v 9 както е писано:
\q „Разпръсна щедро, даде на бедните,
\q правдата му трае до века.“
\s5
\p
\v 10 А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,
\v 11 За да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога.
\s5
\v 12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива в изобилие и пред Бога;
\v 13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето обещание към тях и към всички.
\v 14 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената на вас изобилна Божия благодат.
\v 15 Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!
\s5
\c 10
\s Апостолът в защита на своето служение
\p
\v 1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, –
\v 2 моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.
\s5
\v 3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
\v 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
\s5
\v 5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.
\v 6 И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
\s5
\v 7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
\v 8 Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.
\s5
\v 9 Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
\v 10 Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.
\s5
\v 11 Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
\v 12 Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
\s5
\v 13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
\v 14 Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
\s5
\v 15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
\v 16 така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
\s5
\v 17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
\v 18 Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.
\s5
\c 11
\s Апостол Павел и лъжеапостолите
\p
\v 1 Дано бихте потърпели малко моето безумие. Да! Потърпете ме,
\v 2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица.
\s5
\v 3 Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос.
\v 4 Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.
\s5
\v 5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тези уж превъзходни апостоли!
\v 6 Ако и да съм прост в речта, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.
\s5
\v 7 Грях ли съм вършил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
\v 8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;
\v 9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не бях в тежест на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.
\s5
\v 10 Заради Христовата истина, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тази похвала в Ахайските места.
\v 11 Защо? Защото не ви обичам ли? Знае Бог!
\s5
\v 12 А каквото правя, това и ще правя, за да премахна причината за тези, които търсят причина против мен, и относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
\v 13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
\s5
\v 14 И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;
\v 15 така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
\s Изпитанията на Павел
\s5
\p
\v 16 Пак казвам – никой да не ме смята за безумен; иначе, приемете ме като безумен, за да се похваля и аз.
\v 17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.
\v 18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.)
\s5
\v 19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
\v 20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
\v 21 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
\s5
\v 22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.
\v 23 Христови служители ли са? (В безумие говоря.) Аз още повече. Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт.
\s5
\v 24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
\v 25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини.
\v 26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
\s5
\v 27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
\v 28 и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден – грижата за всички църкви.
\v 29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?
\s5
\v 30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
\v 31 Бог и Отец на Господ Исус Христос, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.
\s5
\v 32 (В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови;
\v 33 и през прозорец на стената ме спуснаха с кош и избягах от ръцете му.)
\s5
\c 12
\s Видения и откровения на апостола
\p
\v 1 Принуден съм да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
\v 2 Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.
\s5
\v 3 И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
\v 4 който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
\v 5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си.
\s5
\v 6 (Защото даже ако поискам да се похваля за други неща, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече от това, което вижда, че съм, или каквото чува от мен.)
\v 7 А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.
\s5
\v 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен;
\v 9 и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
\v 10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.
\s Грижите на Павел за коринтяните
\s5
\p
\v 11 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тези уж превъзходни апостоли, ако и да съм нищо.
\v 12 Наистина белезите на истински апостол бяха доказани между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.
\v 13 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!
\s5
\v 14 Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви бъда в тежест, защото не искам вашето, но вас; понеже не децата са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за децата.
\v 15 А пък аз с преголяма радост ще дам и цял ще се отдам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?
\s5
\v 16 Но нека да е така, че аз не съм ви бил в тежест, но понеже съм хитър, съм ви уловил с измама.
\v 17 Използвах ли ви с користни цели чрез някои от онези, които изпратих до вас?
\v 18 Помолих Тит да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не сме ли ходили в същия дух, по същите стъпки?
\s5
\v 19 Още ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христос, и то всичко, възлюбени мои, за ваше назидание.
\s5
\v 20 Защото се боя да не би като дойда, да не ви намеря каквито ви желая и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете; и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големеене, безредици;
\v 21 да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали.
\s5
\c 13
\s Последни наставления и поздрави
\p
\v 1 Ето, трети път ида при вас. „От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа.“
\v 2 Както когато бях при вас втори път, ви предупредих, така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тези, които вече са съгрешили, и всички други, че ако дойда пак, няма да ги пощадя,
\s5
\v 3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, а е силен във вас;
\v 4 защото, макар че Той беше разпънат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.
\s5
\v 5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
\v 6 Но се надявам да познаете, че ние не сме порицани;
\s5
\v 7 и моля Бога да не извършите никакво зло, не за да се покажем ние одобрени, а за да правите вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.
\v 8 Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем.
\s5
\v 9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и затова се молим – за вашето усъвършенстване.
\v 10 Затова, докато отсъствам, пиша това, така че когато съм при вас, да не се отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за сриване.
\s5
\v 11 Най-накрая, братя, здравейте. Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
\v 12 Поздравете се един друг със свята целувка.
\s5
\v 13 Поздравяват ви всички светии.
\v 14 Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.
\pmr Амин.