bul_bpb/45-ACT.usfm

\id ACT Bulgarian Protestant Bible (Revised)
\ide UTF-8
\rem Language: български (Bulgarian); Script: Cyrillic Unicode
\rem © Българско библейско дружество
\rem Bible Text Old Testament converted from InDesign files OT_2010_CS3
\rem Bible Text New Testament converted from InDesign files NT_2010
\rem Footnotes converted from PDF file Bible_073_text_body_corrected
\rem Crossreferences converted from Bible_073_text_body_corrected
\rem Introductions converted from InDesign file 77lux_appendix
\h ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
\toc1 Деянията на Апостолите
\toc2 Деянията на Апостолите
\toc3 Д.А.
\mt1 ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
\s5
\c 1
\s Обещание за изпращане на Святия Дух
\p
\v 1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,
\v 2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
\v 3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
\s5
\v 4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
\v 5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.
\s Възнесението на Исус Христос
\s5
\p
\v 6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?
\v 7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
\v 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
\s5
\v 9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.
\v 10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях
\v 11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.
\s Избирането на Матия за апостол
\s5
\p
\v 12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.
\v 13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
\v 14 Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.
\s5
\v 15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:
\v 16 Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.
\s5
\v 17 Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.
\v 18 Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.
\v 19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.
\s5
\v 20 Защото е писано в книгата на Псалмите:
\q „Жилището му да запустее
\q и да няма кой да живее в него“;
\p и:
\q „Друг нека вземе чина му.“
\s5
\v 21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,
\v 22 като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
\v 23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.
\s5
\v 24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,
\v 25 да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
\v 26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.
\s5
\c 2
\s Святият Дух слиза върху апостолите
\p
\v 1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
\v 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
\v 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
\v 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
\s5
\v 5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
\v 6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
\v 7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
\s5
\v 8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
\v 9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
\v 10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
\v 11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
\s5
\v 12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
\v 13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
\s Проповедта на апостол Петър
\s5
\p
\v 14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
\v 15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
\s5
\v 16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
\q
\v 17 „И в последните дни, казва Бог,
\q ще излея от Духа Си на всяка твар;
\q и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
\q юношите ви ще виждат видения
\q и старците ви ще сънуват сънища.
\q
\s5
\v 18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
\q В онези дни ще пророкуват.
\q
\v 19 И ще покажа чудеса на небето горе
\q и знамения на земята долу –
\q кръв, огън и облаци дим.
\q
\s5
\v 20 Слънцето ще се преобърне в тъмнина
\q и луната в кръв,
\q преди да дойде великият
\q и бележит ден Господен.
\q
\v 21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
\s5
\p
\v 22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
\v 23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
\v 24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
\s5
\v 25 Защото Давид казва за Него:
\q „Винаги гледах Господа пред себе си;
\q понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
\q
\v 26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,
\q а още и плътта ми ще престоява в надежда;
\q
\s5
\v 27 защото няма да оставиш душата ми в ада,
\q нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
\q
\v 28 Изявил си ми пътищата на живота;
\q в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
\s5
\p
\v 29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
\v 30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
\v 31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
\s5
\v 32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
\v 33 И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
\s5
\v 34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
\q „Каза Господ на Моя Господ:
\q Седни отдясно Ми,
\q
\v 35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
\p
\v 36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
\s5
\v 37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
\v 38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
\v 39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.
\s5
\v 40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
\v 41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
\s Животът в първата християнска община
\p
\v 42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
\s5
\v 43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
\v 44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;
\v 45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.
\s5
\v 46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,
\v 47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.
\s5
\c 3
\s Излекуването на един куц човек
\p
\v 1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,
\v 2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
\v 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
\s5
\v 4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.
\v 5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.
\v 6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.
\s5
\v 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
\v 8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.
\s5
\v 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога;
\v 10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
\s Проповедта на Петър в храма
\s5
\p
\v 11 И понеже изцеленият куц човек не се отделяше от Петър и Йоан, то целият народ смаян се стече при тях в така наречения Соломонов притвор.
\v 12 А Петър, като видя това, започна да говори на хората: Израилтяни, какво се чудите на това? Или защо се взирате в нас, като че поради своя сила или благочестие сме направили той да проходи?
\s5
\v 13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.
\v 14 Но вие се отрекохте от Святия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,
\s5
\v 15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.
\v 16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
\s5
\v 17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, направихте това от незнание;
\v 18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всички пророци, че Неговият Помазаник ще пострада.
\s5
\v 19 Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа
\v 20 и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос,
\s5
\v 21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци.
\v 22 Защото Моисей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже;
\v 23 и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена отсред народа.“
\s5
\v 24 И всички пророци от Самуил и след него, които са говорили, и те са известили за тези дни.
\v 25 Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог сключи с бащите ви, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“
\v 26 Бог, като възкреси Своя Син, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.
\s5
\c 4
\s Апостолите Петър и Йоан пред Синедриона
\p
\v 1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях
\v 2 възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.
\v 3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.
\v 4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.
\s5
\v 5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
\v 6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
\v 7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?
\s5
\v 8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,
\v 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,
\v 10 да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.
\s5
\v 11 Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.
\v 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.
\s5
\v 13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.
\v 14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.
\s5
\v 15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:
\v 16 Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.
\v 17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.
\v 18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.
\s5
\v 19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
\v 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
\s5
\v 21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
\v 22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
\s Молитва за Божия подкрепа
\s5
\p
\v 23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.
\v 24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,
\v 25 Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал:
\q „Защо се разяряваха народите
\q и хората намисляха суети?
\q
\s5
\v 26 Опълчваха се земните царе
\q и управниците се събираха заедно
\q против Господа и против Неговия Помазаник.“
\s5
\p
\v 27 Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,
\v 28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
\s5
\v 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
\v 30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.
\v 31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.
\s Общата собственост на благата при първите християни
\s5
\p
\v 32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
\v 33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.
\s5
\v 34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
\s5
\v 35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.
\v 36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,
\v 37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.
\s5
\c 5
\s Анания и Сапфира
\p
\v 1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот
\v 2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.
\s5
\v 3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?
\v 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
\v 5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
\v 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.
\s5
\v 7 След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.
\v 8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.
\s5
\v 9 А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.
\v 10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа.
\v 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
\s Други чудеса на апостолите
\s5
\p
\v 12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;
\v 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше;
\s5
\v 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха),
\v 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
\v 16 Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
\s Апостолите пред Синедриона
\s5
\p
\v 17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист,
\v 18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
\s5
\v 19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:
\v 20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.
\v 21 Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
\s5
\v 22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:
\v 23 Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
\s5
\v 24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.
\v 25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
\s5
\v 26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.
\v 27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:
\v 28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.
\s5
\v 29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
\v 30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво.
\v 31 Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете.
\v 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
\s5
\v 33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.
\s Съветът на Гамалиил
\p
\v 34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;
\s5
\v 35 и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.
\v 36 Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.
\v 37 След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
\s5
\v 38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;
\v 39 но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.
\s5
\v 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
\v 41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.
\v 42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
\s5
\c 6
\s Избирането на седемте дякони
\p
\v 1 А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.
\s5
\v 2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
\v 3 И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.
\v 4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.
\s5
\v 5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.
\v 6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
\s5
\v 7 И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
\s Стефан на съд пред Синедриона
\s5
\p
\v 8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа.
\v 9 Тогава някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия се надигнаха и спореха със Стефан.
\s5
\v 10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
\v 11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисей и против Бога.
\s5
\v 12 И подбудиха народа със старейшините и книжниците и като се нахвърлиха върху него, сграбчиха го и го докараха в Синедриона,
\v 13 където представиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против закона;
\v 14 защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
\v 15 И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
\s5
\c 7
\s Защитната реч на Стефан
\p
\v 1 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?
\v 2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
\v 3 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
\s5
\v 4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
\v 5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.
\s5
\v 6 И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
\v 7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
\v 8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси.
\s5
\v 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него
\v 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
\s5
\v 11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
\v 12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;
\v 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.
\s5
\v 14 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.
\v 15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;
\v 16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.
\s5
\v 17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
\v 18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
\v 19 Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
\s5
\v 20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
\v 21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
\s5
\v 22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
\v 23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
\v 24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
\v 25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
\s5
\v 26 На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
\v 27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
\v 28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
\s5
\v 29 Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
\v 30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
\s5
\v 31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
\v 32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
\s5
\v 33 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
\v 34 Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
\s5
\v 35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
\v 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
\v 37 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
\s5
\v 38 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
\v 39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
\v 40 като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
\s5
\v 41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
\v 42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
\q „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
\q четиридесет години в пустинята?“
\q
\s5
\v 43 Напротив, носехте скинията на Молох
\q и звездата на бога Рефан,
\q изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
\q затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
\s5
\p
\v 44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;
\v 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
\v 46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
\s5
\v 47 А Соломон Му построи дом.
\v 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
\q
\v 49 „Небето Ми е престол.
\q А земята е Мое подножие.
\q Какъв дом ще построите за Мене –
\q казва Господ, –
\q или какво е мястото за Моя покой?
\q
\s5
\v 50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“
\p
\v 51 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
\v 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,
\v 53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.
\s Убиването на Стефан с камъни
\s5
\p
\v 54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.
\v 55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;
\v 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.
\s5
\v 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.
\v 58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.
\s5
\v 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.
\v 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.
\s5
\c 8
\s Преследването на църквата в Йерусалим
\p
\v 1 А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии.
\v 2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.
\v 3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.
\s Филип в Самария
\s5
\p
\v 4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
\v 5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.
\s5
\v 6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.
\v 7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени,
\v 8 така че настана голяма радост в онзи град.
\s Симон магьосника
\s5
\p
\v 9 А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария.
\v 10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.
\v 11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.
\s5
\v 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.
\v 13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.
\s5
\v 14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,
\v 15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;
\v 16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.
\v 17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.
\s5
\v 18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:
\v 19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.
\s5
\v 20 А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
\v 21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
\v 22 Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;
\v 23 понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.
\s5
\v 24 А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.
\s5
\v 25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
\s Филип и етиопецът
\s5
\p
\v 26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.
\v 27 И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,
\v 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
\s5
\v 29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.
\v 30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
\v 31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.
\s5
\v 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
\q „Като овца бе заведен на клане;
\q и както агне пред стригача си не издава глас,
\q така не отвори устата Си.
\q
\v 33 В унижение Той бе лишен от правосъдие,
\q а Неговия род –
\q кой ще опише?
\q Защото животът Му се отнема от земята.“
\s5
\p
\v 34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?
\v 35 А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.
\s5
\v 36 И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?
\v 37 И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.
\v 38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.
\s5
\v 39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
\v 40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.
\s5
\c 9
\s Обръщението на Савел
\p
\v 1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника
\v 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.
\s5
\v 3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
\v 4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
\s5
\v 5 А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“.
\v 6 Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш.
\v 7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
\s5
\v 8 И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.
\v 9 И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.
\s5
\v 10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи.
\v 11 И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
\v 12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.
\s5
\v 13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим.
\v 14 И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
\v 15 А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните;
\v 16 защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.
\s5
\v 17 И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.
\v 18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
\s Проповедта на Савел в Дамаск
\p
\v 19 А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.
\s5
\v 20 И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
\v 21 И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници?
\v 22 А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос.
\s5
\v 23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
\v 24 но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият,
\v 25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
\s Савел в Йерусалим
\s5
\p
\v 26 И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
\v 27 Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус.
\s5
\v 28 И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име.
\v 29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
\v 30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.
\s5
\v 31 И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.
\s Излекуването на Еней
\p
\v 32 И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
\s5
\v 33 И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.
\v 34 Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана.
\v 35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.
\s Възкресяването на Тавита
\s5
\p
\v 36 А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.
\v 37 И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
\s5
\v 38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
\v 39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.
\s5
\v 40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
\v 41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.
\v 42 И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.
\v 43 А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон.
\s5
\c 10
\s Петър и стотникът Корнилий
\p
\v 1 Имаше в Цезарея един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк.
\v 2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на хората и непрестанно се молеше на Бога.
\s5
\v 3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му каза: Корнилий!
\v 4 А Той, като се взря в него, уплашен каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен.
\v 5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, когото наричат още Петър.
\v 6 Той гостува у един кожар Симон, чиято къща е край морето, той ще ти каже какво трябва да правиш.
\s5
\v 7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тези, които редовно му служеха;
\v 8 и като им разказа всичко, прати ги в Йопия.
\s5
\v 9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.
\v 10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом
\v 11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза като голямо платнище, спускано за четирите краища към земята.
\v 12 В него имаше всякакви земни четирикраки, зверове и небесни птици.
\s5
\v 13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
\v 14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
\v 15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
\v 16 И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето.
\s5
\v 17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което бе видял, ето, изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред вратата
\v 18 и като повикаха отвън, попитаха: Тук ли гостува Симон, когото наричат Петър?
\s5
\v 19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят.
\v 20 Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
\v 21 И така, Петър слезе при човеците и каза: Ето, аз съм онзи, когото търсите. Защо дойдохте?
\s5
\v 22 А те казаха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога и е с добро име между целия юдейски народ, бе уведомен от Бога чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от тебе.
\v 23 Тогава той ги покани вътре и ги нагости. И на сутринта той стана и излезе с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.
\s5
\v 24 И на другия ден влязоха в Цезарея; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
\s5
\v 25 И когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред него и се поклони.
\v 26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.
\s5
\v 27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.
\v 28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за юдеин да се събира или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
\v 29 Затова, щом ме повикахте, дойдох, без да възразявам; и така, питам ви, защо ме повикахте?
\s5
\v 30 И Корнилий каза: Преди четири дни прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
\v 31 Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се помнят пред Бога.
\v 32 А сега, прати в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър; той гостува в дома на един кожар Симон край морето, той, като дойде, ще ти говори.
\v 33 И така, начаса пратих до теб и ти си направил добре, че дойде. И така, ние всички присъстваме тук пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.
\s Проповедта на Петър в дома на Корнилий
\s5
\p
\v 34 А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице;
\v 35 но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден.
\s5
\v 36 Словото, което Той изпрати на израилтяните и им благовестяваше мир чрез Исус Христос (Който е Господар на всички),
\v 37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея;
\v 38 как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
\s5
\v 39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Йерусалим; Когото те убиха, като Го повесиха на дърво.
\v 40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви
\v 41 не на целия народ, а на нас – предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.
\s5
\v 42 И ни заповяда да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
\v 43 За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
\s Езичници приемат Святия Дух
\s5
\p
\v 44 Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
\v 45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците,
\s5
\v 46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
\v 47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?
\v 48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава му се примолиха да остане няколко дни у тях.
\s5
\c 11
\s Петър говори пред църквата в Йерусалим
\p
\v 1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.
\v 2 И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха:
\v 3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
\s5
\v 4 А Петър започна и им изложи подред станалото, като им каза:
\v 5 Аз бях в молитва в град Йопия и отнесен духом, видях видение: един съд като голямо платнище слизаше, спускано за четирите краища от небето, и стигна дори до мене.
\v 6 В него, като се вгледах и разсъждавах, видях земните четирикраки, зверове и влечуги, и небесни птици.
\s5
\v 7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
\v 8 Но аз казах: В никакъв случай, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
\v 9 Обаче отново глас от небето отвърна: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
\v 10 Това стана три пъти, след което всичко се отдръпна пак на небето.
\s5
\v 11 И ето, в същия час трима човеци, изпратени от Цезарея до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
\v 12 И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.
\v 13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър;
\v 14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
\s5
\v 15 И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.
\v 16 Тогава си спомних думите на Господа как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.
\s5
\v 17 И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да попреча на Бога?
\v 18 Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
\s Църквата в Антиохия
\s5
\p
\v 19 А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.
\v 20 Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.
\v 21 Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.
\s5
\v 22 И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,
\v 23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.
\v 24 Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
\s5
\v 25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савел;
\v 26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
\s5
\v 27 И през тези дни слязоха пророци от Йерусалим в Антиохия,
\v 28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата земя; какъвто и стана в дните на Клавдий.
\s5
\v 29 Затова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
\v 30 което и направиха; и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.
\s5
\c 12
\s Убийството на Яков и залавянето на Петър
\p
\v 1 Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.
\v 2 Уби с меч Йоановия брат Яков;
\s5
\v 3 и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.
\v 4 И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.
\s5
\v 5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
\s Освобождаването на Петър
\p
\v 6 През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.
\s5
\v 7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.
\v 8 Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен.
\s5
\v 9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.
\v 10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
\s5
\v 11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.
\v 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.
\s5
\v 13 Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.
\v 14 И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
\v 15 А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел.
\s5
\v 16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
\v 17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място.
\s5
\v 18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър.
\v 19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.
\s Смъртта на Ирод Агрипа Първи
\s5
\p
\v 20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.
\v 21 И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.
\s5
\v 22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
\v 23 И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря.
\s5
\v 24 А Божието слово нарастваше и се разпространяваше.
\v 25 И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк.
\s5
\c 13
\ms ПЪРВОТО ПЪТУВАНЕ НА ПАВЕЛ
\s Изпращането на апостолите Савел и Варнава
\p
\v 1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.
\v 2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.
\v 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
\s Апостолите Савел и Варнава в Кипър
\s5
\p
\v 4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.
\v 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
\s5
\v 6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
\v 7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
\v 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.
\s5
\v 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:
\v 10 О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?
\s5
\v 11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.
\v 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
\s Проповедта в Антиохия Писидийска
\s5
\p
\v 13 А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
\v 14 А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
\v 15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.
\s5
\v 16 Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
\v 17 Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.
\v 18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
\s5
\v 19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
\v 20 След това им даваше съдии до пророк Самуил.
\s5
\v 21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
\v 22 И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“
\s5
\v 23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,
\v 24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ.
\v 25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.
\s5
\v 26 Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.
\v 27 Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.
\s5
\v 28 Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.
\v 29 И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.
\s5
\v 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
\v 31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.
\s5
\v 32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
\v 33 че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом:
\q „Ти си Мой Син,
\q Аз днес Те родих.“
\p
\v 34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така:
\q „Ще ви дам
\q верните милости, обещани на Давид.“
\s5
\p
\v 35 Защото и в друг Псалом казва:
\q „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“
\p
\v 36 Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.
\v 37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.
\s5
\v 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;
\v 39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
\s5
\v 40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
\q
\v 41 „Погледнете, презрители, изумете се и погинете;
\q защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
\q дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“
\s5
\p
\v 42 Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
\v 43 И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
\s5
\v 44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.
\v 45 А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
\s5
\v 46 Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
\v 47 Защото така ни заповяда Господ, като каза:
\q „Поставих Те за светлина на народите,
\q за да бъдеш за спасение до края на земята.“
\s5
\p
\v 48 И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
\v 49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.
\s5
\v 50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.
\v 51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
\v 52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
\s5
\c 14
\s Павел и Варнава в Икония
\p
\v 1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
\v 2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
\s5
\v 3 Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
\v 4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
\s5
\v 5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
\v 6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
\v 7 и там проповядваха благовестието.
\s Апостолите в Листра
\s5
\p
\v 8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
\v 9 Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
\v 10 каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
\s5
\v 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
\v 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
\v 13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
\s5
\v 14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
\v 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
\v 16 Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
\s5
\v 17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
\v 18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
\s5
\v 19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.
\v 20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
\s Завръщането в Антиохия Сирийска
\s5
\p
\v 21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
\v 22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
\s5
\v 23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
\v 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
\v 25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
\v 26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.
\s5
\v 27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.
\v 28 И прекараха там доста време с учениците си.
\s5
\c 15
\s Спорът в Антиохия
\p
\v 1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.
\v 2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.
\s5
\v 3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.
\v 4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.
\s5
\v 5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
\s Апостолският събор в Йерусалим
\p
\v 6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
\s5
\v 7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
\v 8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;
\v 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
\s5
\v 10 Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
\v 11 Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.
\s5
\v 12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
\s5
\v 13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.
\v 14 Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.
\s5
\v 15 Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:
\q
\v 16 „След това ще се върна.
\q И пак ще издигна падналата Давидова скиния,
\q и ще съградя наново развалините,
\q и ще я изправя;
\q
\v 17 за да потърсят Господа останалите от човеците
\q и всичките народи, които се наричат с името Ми,
\q
\v 18 казва Господ, Който прави това да е известно отвека.“
\s5
\p
\v 19 Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,
\v 20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.
\v 21 Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.
\s Решенията на събора
\s5
\p
\v 22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.
\v 23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
\s5
\v 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,
\v 25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,
\v 26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
\s5
\v 27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.
\v 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
\v 29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
\s5
\v 30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.
\v 31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.
\v 32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
\s5
\v 33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.
\v 34 Но Сила намери за добре да остане още там.
\v 35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
\s Начало на второто пътешествие
\s5
\p
\v 36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
\v 37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;
\v 38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.
\s5
\v 39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,
\v 40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
\v 41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
\s5
\c 16
\s Павел взима Тимотей за спътник
\p
\v 1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
\v 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
\v 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
\s5
\v 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.
\v 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
\s Павел отива в Европа
\s5
\p
\v 6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
\v 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
\v 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
\s5
\v 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.
\v 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
\s Проповедта във Филипи
\s5
\p
\v 11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,
\v 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.
\v 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
\s5
\v 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
\v 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
\s Апостолите Павел и Сила в затвора
\s5
\p
\v 16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.
\v 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
\v 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.
\s5
\v 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
\v 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни
\v 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.
\s5
\v 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
\v 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
\v 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.
\s5
\v 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
\v 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
\s5
\v 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
\v 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
\s5
\v 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
\v 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
\v 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
\s5
\v 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
\v 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
\v 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
\s5
\v 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
\v 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
\s5
\v 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
\v 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;
\v 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
\s5
\v 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
\s5
\c 17
\s Апостолите в Солун
\p
\v 1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.
\v 2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,
\s5
\v 3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.
\v 4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.
\s5
\v 5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.
\v 6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;
\v 7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.
\s5
\v 8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
\v 9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
\s Апостолите в Берия
\s5
\p
\v 10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
\v 11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.
\v 12 И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.
\s5
\v 13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.
\v 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
\v 15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
\s Павел в Атина
\s5
\p
\v 16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
\v 17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.
\s5
\v 18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.
\s5
\v 19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
\v 20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.
\v 21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)
\s5
\v 22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
\v 23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.
\s5
\v 24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
\v 25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;
\s5
\v 26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,
\v 27 за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;
\s5
\v 28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“
\v 29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.
\s5
\v 30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
\v 31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
\s5
\v 32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.
\v 33 И така, Павел си излезе измежду тях.
\v 34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
\s5
\c 18
\s Павел в Коринт
\p
\v 1 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
\v 2 където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим; и Павел дойде при тях.
\v 3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
\s5
\v 4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.
\v 5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелства на юдеите, че Исус е Христос.
\v 6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега нататък ще отивам между езичниците.
\s5
\v 7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата.
\v 8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
\s5
\v 9 И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
\v 10 защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.
\v 11 И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.
\s5
\v 12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се вдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:
\v 13 Този убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.
\s5
\v 14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;
\v 15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.
\s5
\v 16 И ги изпъди от съдилището.
\v 17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.
\s Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
\s5
\p
\v 18 А Павел, след като престоя там още доста време, се прости с братята и отплава за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше оброк.
\v 19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.
\s5
\v 20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони,
\v 21 но се прости с тях и каза: Ако е Божията воля, пак ще се върна при вас. И отплава от Ефес.
\s5
\v 22 И като слезе в Цезарея, отиде в Йерусалим и поздрави църквата, и после слезе в Антиохия.
\v 23 И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред областта Галатия и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
\s Аполос в Ефес
\s5
\p
\v 24 А някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.
\v 25 Той беше наставен в Господния път и като беше усърден по дух, говореше и поучаваше прилежно за Исус, но познаваше само Йоановото кръщение.
\v 26 Той започна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
\s5
\v 27 И когато той се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта;
\v 28 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от Писанието, че Исус е Христос.
\s5
\c 19
\s Павел в Ефес
\p
\v 1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.
\v 2 И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.
\s5
\v 3 И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.
\v 4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.
\s5
\v 5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.
\v 6 И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
\v 7 А те всички бяха около дванадесет мъже.
\s5
\v 8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.
\v 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
\v 10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
\s Синовете на Скева
\s5
\p
\v 11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;
\v 12 дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.
\s5
\v 13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.
\v 14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
\s5
\v 15 Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?
\v 16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.
\v 17 И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.
\s5
\v 18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.
\v 19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.
\v 20 Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.
\s Размириците в Ефес
\s5
\p
\v 21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
\v 22 И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.
\s5
\v 23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.
\v 24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,
\v 25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
\s5
\v 26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.
\v 27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
\s5
\v 28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!
\v 29 И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.
\s5
\v 30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
\v 31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
\v 32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
\s5
\v 33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.
\v 34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!
\s5
\v 35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?
\v 36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.
\v 37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
\s5
\v 38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.
\v 39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното събрание.
\v 40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.
\s5
\v 41 И като каза това, разпусна събранието.
\s5
\c 20
\s Павел в Македония и Гърция
\p
\v 1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
\v 2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
\v 3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
\s5
\v 4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
\v 5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
\v 6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
\s Възкресяването на Евтих
\s5
\p
\v 7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
\v 8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
\s5
\v 9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
\v 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
\s5
\v 11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
\v 12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
\s Пътуването към Милит
\s5
\p
\v 13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
\v 14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
\s5
\v 15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
\v 16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
\s Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
\s5
\p
\v 17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
\v 18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
\v 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
\v 20 как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
\v 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
\s5
\v 22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
\v 23 освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
\v 24 Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
\s5
\v 25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
\v 26 Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
\v 27 защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
\s5
\v 28 Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
\v 29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
\v 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
\s5
\v 31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
\v 32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
\s5
\v 33 Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.
\v 34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
\v 35 Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
\s5
\v 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
\v 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
\v 38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
\s5
\c 21
\s Пътуването към Йерусалим
\p
\v 1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
\v 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
\s5
\v 3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
\v 4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
\s5
\v 5 Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
\v 6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
\s5
\v 7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
\v 8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
\v 9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
\s5
\v 10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
\v 11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
\s5
\v 12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
\v 13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
\v 14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
\s5
\v 15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
\v 16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
\s Апостол Павел при Яков
\s5
\p
\v 17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
\v 18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.
\v 19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
\s5
\v 20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.
\v 21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.
\s5
\v 22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.
\v 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;
\v 24 вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
\s5
\v 25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.
\v 26 Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях.
\s Залавянето на Павел
\s5
\p
\v 27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:
\v 28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
\v 29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
\s5
\v 30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
\v 31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.
\s5
\v 32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
\v 33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
\s5
\v 34 А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.
\v 35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,
\v 36 защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!
\s5
\v 37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?
\v 38 Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
\s5
\v 39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
\v 40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:
\s5
\c 22
\s Защитното слово на Павел
\p
\v 1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
\v 2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)
\s5
\v 3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
\v 4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
\v 5 както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.
\s5
\v 6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.
\v 7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
\v 8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
\s5
\v 9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
\v 10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.
\v 11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
\s5
\v 12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,
\v 13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.
\s5
\v 14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;
\v 15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.
\v 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
\s5
\v 17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом
\v 18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.
\s5
\v 19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;
\v 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
\v 21 Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.
\s Разговор с римския военачалник
\s5
\p
\v 22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!
\v 23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
\v 24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.
\s5
\v 25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?
\v 26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!
\s5
\v 27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
\v 28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.
\v 29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
\s Павел пред Синедриона
\s5
\p
\v 30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
\s5
\c 23
\p
\v 1 И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
\v 2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
\v 3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
\s5
\v 4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
\v 5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“
\s5
\v 6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
\v 7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
\v 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
\s5
\v 9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
\v 10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
\s5
\v 11 А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
\s Заговорът срещу Павел
\s5
\p
\v 12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
\v 13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
\s5
\v 14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
\v 15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
\s5
\v 16 Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
\v 17 Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
\s5
\v 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
\v 19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
\s5
\v 20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
\v 21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
\s5
\v 22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
\s Отвеждането на Павел в Цезарея
\p
\v 23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
\v 24 Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
\s5
\v 25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
\v 26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!
\v 27 Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.
\s5
\v 28 И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;
\v 29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.
\v 30 И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.
\s5
\v 31 И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.
\v 32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
\v 33 А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.
\s5
\v 34 А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:
\v 35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.
\s5
\c 24
\s Обвиненията срещу Павел
\p
\v 1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.
\v 2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,
\v 3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.
\s5
\v 4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;
\v 5 понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;
\v 6 който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;
\s5
\v 7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.
\v 8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
\v 9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
\s Павел се защитава пред управителя Феликс
\s5
\p
\v 10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
\v 11 защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.
\v 12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.
\v 13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
\s5
\v 14 Но това изповядвам пред тебе, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,
\v 15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
\v 16 Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.
\s5
\v 17 А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.
\v 18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
\v 19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
\s5
\v 20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,
\v 21 освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
\s5
\v 22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
\v 23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
\s Павел пред Феликс и Друзила
\s5
\p
\v 24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.
\v 25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
\s5
\v 26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.
\v 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
\s5
\c 25
\s Павел пред управителя Фест
\p
\v 1 А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.
\v 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел
\v 3 и като му се молеха, искаха да го склонят против него – да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.
\s5
\v 4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;
\v 5 затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
\s5
\v 6 И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.
\v 7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
\v 8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.
\s5
\v 9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?
\v 10 А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
\s5
\v 11 Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.
\v 12 Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш.
\s Павел пред Агрипа и Верникия
\s5
\p
\v 13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.
\v 14 И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.
\v 15 За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.
\v 16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.
\s5
\v 17 И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
\v 18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,
\v 19 а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.
\v 20 И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.
\s5
\v 21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.
\v 22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
\s5
\v 23 На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.
\v 24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
\s5
\v 25 Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.
\v 26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.
\v 27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
\s5
\c 26
\s Защитата на Павел пред Агрипа
\p
\v 1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:
\v 2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
\v 3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
\s5
\v 4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.
\v 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.
\s5
\v 6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
\v 7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!
\v 8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?
\s5
\v 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;
\v 10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.
\v 11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.
\s5
\v 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,
\v 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.
\v 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.
\s5
\v 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
\v 16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,
\v 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
\v 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.
\s5
\v 19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,
\v 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.
\v 21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
\s5
\v 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,
\v 23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
\s5
\v 24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
\v 25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.
\v 26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
\s5
\v 27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
\v 28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
\v 29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
\s5
\v 30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
\v 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.
\v 32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.
\s5
\c 27
\s Пътуването за Рим
\p
\v 1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
\v 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
\s5
\v 3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
\v 4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
\v 5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
\v 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
\s5
\v 7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
\v 8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
\s5
\v 9 Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
\v 10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
\v 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
\s5
\v 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
\s Морската буря
\p
\v 13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
\s5
\v 14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
\v 15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
\v 16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
\s5
\v 17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
\s5
\v 18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
\v 19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
\v 20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
\s5
\v 21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
\v 22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
\s5
\v 23 защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
\v 24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
\v 25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
\v 26 Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
\s5
\v 27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
\v 28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
\v 29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
\s5
\v 30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
\v 31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
\v 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
\s5
\v 33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
\v 34 Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
\v 35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
\s5
\v 36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
\v 37 А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
\v 38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
\s Корабокрушението
\s5
\p
\v 39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
\v 40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
\v 41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
\s5
\v 42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
\v 43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
\v 44 а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
\s5
\c 28
\s На остров Малта
\p
\v 1 И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.
\v 2 А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
\s5
\v 3 И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.
\v 4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.
\s5
\v 5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.
\v 6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.
\s5
\v 7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
\v 8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
\v 9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
\v 10 като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.
\s От Малта до Рим
\s5
\p
\v 11 И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.
\v 12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.
\s5
\v 13 А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
\v 14 където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,
\v 15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
\s5
\v 16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше.
\s Павел проповядва в Рим
\p
\v 17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
\v 18 които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.
\s5
\v 19 Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
\v 20 По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига.
\s5
\v 21 А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.
\v 22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
\s5
\v 23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.
\v 24 И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.
\s5
\v 25 И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:
\q
\v 26 „Иди, кажи на този народ:
\q С уши ще чуете, но никак няма да разберете;
\q и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.
\q
\s5
\v 27 Защото затлъстя сърцето на този народ
\q и ушите им натегнаха,
\q и очите си затвориха,
\q да не би да видят с очите си
\q и да разберат със сърцето си,
\q и да се обърнат, за да ги изцеля.“
\s5
\p
\v 28 Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.
\v 29 И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.
\s5
\v 30 А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,
\v 31 като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.