bul_bpb/16-NEH.usfm

\id NEH Bulgarian Protestant Bible (Revised)
\ide UTF-8
\rem Language: български (Bulgarian); Script: Cyrillic Unicode
\rem © Българско библейско дружество
\rem Bible Text Old Testament converted from InDesign files OT_2010_CS3
\rem Bible Text New Testament converted from InDesign files NT_2010
\rem Footnotes converted from PDF file Bible_073_text_body_corrected
\rem Crossreferences converted from Bible_073_text_body_corrected
\rem Introductions converted from InDesign file 77lux_appendix
\h НЕЕМИЯ
\toc1 Книгата на Неемия
\toc2 Неемия
\toc3 Неем.
\mt2 КНИГАТА НА
\mt1 НЕЕМИЯ
\s5
\c 1
\s Подготовка на Неемия в Персия за завръщане в Обетованата земя
\p
\v 1 Историята на Неемия, Ахалиевия син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,
\v 2 един от братята ми, Ананий, дойде от Юдея, той и някои други; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Йерусалим.
\s5
\v 3 И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.
\s5
\v 4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, като казвах:
\v 5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди,
\s5
\v 6 дано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги, израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили;
\v 7 много се развратихме пред Теб и не опазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на слугата си Моисей.
\s5
\v 8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисей, като си казал: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;
\v 9 но ако се обърнете към Мен и пазите заповедите Ми, и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си.
\s5
\v 10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.
\v 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направѝ да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес и му дай да намери милост пред този човек. (Защото аз бях виночерпец на царя.)
\s5
\c 2
\s Неемия решава да възстанови градските стени
\p
\v 1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,
\v 2 затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
\s5
\v 3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.
\s5
\v 4 Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;
\v 5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
\v 6 Царят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.
\s5
\v 7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,
\v 8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.
\s5
\v 9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)
\v 10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
\s5
\v 11 Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.
\v 12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.
\s5
\v 13 Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.
\v 14 После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.
\s5
\v 15 Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.
\v 16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.
\s5
\v 17 Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.
\v 18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.
\s5
\v 19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?
\v 20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.
\s5
\c 3
\s Начало на строежа – участници
\p
\v 1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.
\v 2 До него градяха йерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.
\s5
\v 3 А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
\v 4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.
\v 5 До него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.
\s5
\v 6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
\v 7 До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.
\s5
\v 8 До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Йерусалим до широката стена.
\v 9 До него поправяше Рафайя, Оровият син, началник на половината от Йерусалимския окръг.
\v 10 До тях поправяше, срещу къщата си, Едайя, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.
\s5
\v 11 А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.
\v 12 И до тях поправяше заедно с дъщерите си Селум, Алоисовият син, началникът на половината от Йерусалимския окръг.
\s5
\v 13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакти от стената до портата на бунището.
\s5
\v 14 А портата на бунището поправиха Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акаремския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
\v 15 А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради и покри, постави и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град.
\s5
\v 16 След него поправяше Неемия, Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.
\v 17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.
\s5
\v 18 След него поправяха братята им, начело с Вавая, Инададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг.
\v 19 До него Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.
\s5
\v 20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елиасив.
\v 21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.
\s5
\v 22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност.
\v 23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си.
\v 24 След него Вануй, Инададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла на стената.
\s5
\v 25 Фалал, Узаевият син, поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която беше при двора на стражата; и след него поправяше Фадайя, Фаросовият син.
\v 26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток и до издадената кула.)
\v 27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
\s5
\v 28 Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
\v 29 След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семая, Сеханиевият син.
\v 30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.
\s5
\v 31 След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла.
\v 32 А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.
\s5
\c 4
\s Съпротива при построяването на стената
\p
\v 1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.
\v 2 И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
\v 3 А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.
\s5
\v 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.
\v 5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.
\v 6 Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.
\s5
\v 7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;
\v 8 и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.
\v 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
\s5
\v 10 Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
\v 11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
\s5
\v 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.
\v 13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
\v 14 След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.
\s5
\v 15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.
\v 16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.
\s5
\v 17 Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
\v 18 и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
\s5
\v 19 Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
\v 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
\s5
\v 21 Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
\v 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
\v 23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.
\s5
\c 5
\s Неемия решава възникналите проблеми
\p
\v 1 По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.
\v 2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.
\v 3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.
\s5
\v 4 Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.
\v 5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.
\s5
\v 6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.
\v 7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
\v 8 Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.
\s5
\v 9 Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
\v 10 Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.
\v 11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
\s5
\v 12 Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.
\v 13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
\s5
\v 14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.
\v 15 А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
\s5
\v 16 Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.
\v 17 При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.
\s5
\v 18 А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.
\v 19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.
\s5
\c 6
\s Заговор срещу Неемия
\p
\v 1 А Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил изградил стената и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
\v 2 Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
\s5
\v 3 Аз им пратих хора да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?
\v 4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
\s5
\v 5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
\v 6 в което беше писано: Носи се слух между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете, поради която причина ти и градиш стената; и според тези думи ти искаш да им станеш цар.
\s5
\v 7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим, като казват: Цар има в Юдея. И сега ще бъде известено на царя според тези думи. И така, ела сега и нека се съветваме заедно.
\s5
\v 8 Тогава пратих до него хора да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; а ти си измисляш от себе си.
\v 9 Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.
\s5
\v 10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делайя, Метавеиловия син, който беше затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, сред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тези идват да те убият, да! Тази нощ ще дойдат да те убият.
\v 11 Но аз отговорих: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не искам да вляза.
\s5
\v 12 И познах, че, ето, Бог не беше го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.
\v 13 С тази цел беше подкупен – да се уплаша, за да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.
\v 14 Спомнѝ си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плащат.
\s Завършване на стената
\s5
\p
\v 15 Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни.
\v 16 И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
\s5
\v 17 При това в онези дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.
\v 18 Защото в Юдея имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат верни, понеже беше зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.
\v 19 Също така приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи донасяха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
\s5
\c 7
\p
\v 1 А след като стената бе съградена и поставих вратите, и бяха определени вратарите, певците и левитите,
\v 2 предадох Йерусалим под грижата на брат си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.
\s5
\v 3 И им казах: Да не се отварят йерусалимските порти, преди да припече слънцето; и вратите да остават заключени и залостени дотогава, докато не стоят стражите да пазят при тях; и поставените стражи от йерусалимските жители – всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.
\s Списък на завърналите се от Вавилонския плен
\p
\v 4 А градът беше широк и голям, а народът в него – малко, и нямаше построени къщи.
\s5
\v 5 И моят Бог вложи в сърцето ми да събера благородните, по-първите хора и народа, за да бъдат изброени по родословие. Тогава намерих книгата на родословието на онези, които излязоха най-напред, намерих и писано в нея:
\s5
\v 6 Ето хората от Вавилонската област, които излязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор беше преселил и които се върнаха в Йерусалим и в Юдея, всеки в града си,
\v 7 които дойдоха със Зоровавел, Исус, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохей, Валасан, Мисиерет, Вагуя, Наум и Ваана. Числото на мъжете от Израилевия народ беше следното:
\s5
\v 8 Фаросови потомци – две хиляди сто седемдесет и двама души.
\v 9 Сефатиеви потомци – триста седемдесет и двама души.
\v 10 Арахови потомци – шестстотин петдесет и двама души.
\s5
\v 11 Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Йоавовите потомци – две хиляди осемстотин и осемнадесет души.
\v 12 Еламови потомци – хиляда двеста петдесет и четири души.
\v 13 Затуеви потомци – осемстотин четиридесет и пет души.
\v 14 Закхееви потомци – седемстотин и шестнадесет души.
\s5
\v 15 Вануеви потомци – шестстотин четиридесет и осем души.
\v 16 Виваеви потомци – шестстотин двадесет и осем души.
\v 17 Азгадови потомци – две хиляди триста двадесет и двама души.
\v 18 Адоникамови потомци – шестстотин шестдесет и седем души.
\s5
\v 19 Вагуеви потомци – две хиляди шестстотин и седем души.
\v 20 Адинови потомци – шестстотин петдесет и пет души.
\v 21 Атирови потомци, от Езекия – деветдесет и осем души.
\v 22 Асумови потомци – триста двадесет и осем души.
\s5
\v 23 Висаеви потомци – триста двадесет и четири души.
\v 24 Арифови потомци – сто и дванадесет души.
\v 25 Гаваонски мъже – деветдесет и пет души.
\v 26 Витлеемски и нетофатски мъже – сто осемдесет и осем души.
\s5
\v 27 Анатотски мъже – сто двадесет и осем души.
\v 28 Вет-асмаветски мъже – четиридесет и двама души.
\v 29 Мъже от Кириат-иарим, от Хефира и от Вирот – седемстотин четиридесет и трима души.
\v 30 Мъже от Рама и от Гава – шестстотин двадесет и един човека.
\s5
\v 31 Мъже от Михмас – сто двадесет и двама души.
\v 32 Мъже от Ветил и от Гай – сто двадесет и трима души.
\v 33 Мъже от другия Нево – петдесет и двама души.
\v 34 Потомци на другия Елам – хиляда двеста петдесет и четири души.
\s5
\v 35 Харимови потомци – триста и двадесет души.
\v 36 Мъже от Йерихон – триста четиридесет и пет души.
\v 37 Мъже от Лод, от Адид и от Оно – седемстотин двадесет и един човека.
\v 38 Мъже от Сеная – три хиляди деветстотин и тридесет души.
\s5
\v 39 Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом – деветстотин седемдесет и трима души.
\v 40 Емирови потомци – хиляда петдесет и двама души.
\v 41 Пасхорови потомци – хиляда четиридесет и седем души.
\v 42 Харимови потомци – хиляда и седемнадесет души.
\s5
\v 43 Левитите: Исусови потомци от Кадмиил, от Одавиевите потомци – седемдесет и четири души.
\v 44 Певците: Асафови потомци – сто четиридесет и осем души.
\v 45 Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци – сто тридесет и осем души.
\s5
\v 46 Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,
\v 47 Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци,
\v 48 Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,
\v 49 Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,
\s5
\v 50 Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,
\v 51 Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,
\v 52 Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,
\s5
\v 53 Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,
\v 54 Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,
\v 55 Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,
\v 56 Насиеви потомци и Атифаеви потомци.
\s5
\v 57 Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,
\v 58 Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,
\v 59 Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.
\v 60 Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама души.
\s5
\v 61 А ето онези, които излязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израил:
\v 62 Делайеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци – шестстотин четиридесет и двама души.
\v 63 И от свещениците: Авайеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелай, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;
\s5
\v 64 те потърсиха регистъра си между преброените по родословие, но не бе намерен; затова те бяха извадени от свещенството като скверни.
\v 65 И управителят им заповяда да не ядат от пресвятите неща, докато не застъпи свещеник с Урим и Тумим.
\s5
\v 66 Всичките, събрани заедно, бяха четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души,
\v 67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста четиридесет и пет певци и певици.
\s5
\v 68 Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мулетата им – двеста четиридесет и пет;
\v 69 камилите им – четиристотин тридесет и пет; а ослите им – шест хиляди седемстотин и двадесет.
\s5
\v 70 А някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легена и петстотин и тридесет свещенически одежди.
\v 71 Някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.
\v 72 А внесеното от останалия народ беше двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.
\s5
\v 73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от народа, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха вече в градовете си.
\s5
\c 8
\s Четене и тълкуване на Закона
\p
\v 1 Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ беше заповядал на Израил.
\v 2 И така, на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, като слушаха, можеха да разбират.
\v 3 И на площада, който беше пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират; и вниманието на целия народ беше в книгата на закона.
\s5
\v 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анайя, Урия, Хелкия и Маасия от дясната му страна; а от лявата му страна – Федайя, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.
\v 5 Ездра разгъна книгата пред целия народ (защото беше над целия народ); и когато я разгъна, целият народ станаха прави.
\s5
\v 6 И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин!, като издигнаха ръцете си; и се наведоха и се поклониха на Господа с лицата си до земята.
\v 7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелайя и левитите тълкуваха закона на народа, който стоеше на мястото си.
\v 8 Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.
\s5
\v 9 Неемия, който беше управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на Господа, вашия Бог; не тъжете, нито плачете (защото целият народ плачеше, като чу думите на закона).
\v 10 Тогава им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото радостта в Господ а е вашата сила.
\s5
\v 11 И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете.
\v 12 И така, всички отидоха да ядат и пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им бяха известени.
\s5
\v 13 А на втория ден началниците на бащините домове на целия народ и свещениците, и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.
\v 14 И намериха писано в закона, че Господ беше заповядал чрез Моисей на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец
\v 15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, а и в Йерусалим, като кажат: Излезте в гората и донесете маслинови клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.
\s5
\v 16 И така, народът излезе и донесе клони, и бяха направени колиби, всеки върху покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
\v 17 Цялото събрание от онези, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исус, Навиновия син, до онзи ден израилтяните не бяха правили така. И настана много голямо веселие.
\s5
\v 18 При това всеки ден, от първия до последния ден, се четеше от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според разпоредбите.
\s5
\c 9
\s Признаване на греховете и молитва за покаяние
\p
\v 1 След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,
\v 2 Израилевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
\s5
\v 3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.
\v 4 Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.
\s5
\v 5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.
\v 6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
\s5
\v 7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;
\v 8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.
\s5
\v 9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.
\v 10 Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.
\s5
\v 11 Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води.
\s5
\v 12 При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.
\v 13 Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;
\s5
\v 14 и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.
\v 15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.
\s5
\v 16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
\v 17 те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.
\s5
\v 18 Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,
\v 19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
\s5
\v 20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.
\v 21 Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.
\s5
\v 22 При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
\s5
\v 23 Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.
\v 24 И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
\s5
\v 25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.
\s5
\v 26 Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.
\v 27 Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.
\s5
\v 28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
\v 29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.
\s5
\v 30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
\v 31 Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
\s5
\v 32 И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.
\v 33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.
\v 34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
\s5
\v 35 Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.
\s5
\v 36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.
\v 37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
\s Завет/договор на Израил
\s5
\p
\v 38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.
\s5
\c 10
\p
\v 1 А онези, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,
\v 2 Серайя, Азария, Йеремия,
\v 3 Пасхор, Амария, Мелхия,
\s5
\v 4 Хатус, Севания, Малух,
\v 5 Харим, Меримот, Авдий,
\v 6 Даниил, Ганатон, Варух,
\v 7 Месулам, Авия, Миамин,
\v 8 Маазия, Велгай и Семая; те бяха свещеници.
\s5
\v 9 Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;
\v 10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелайя, Анан,
\v 11 Михей, Реов, Асавия,
\v 12 Закхур, Серевия, Севания,
\v 13 Одия, Ваний и Венину.
\v 14 Началници на народа: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,
\s5
\v 15 Вуний, Азгад, Вивай,
\v 16 Адония, Вагуй, Адин,
\v 17 Атир, Езекия, Азур,
\v 18 Одия, Асум, Висай,
\v 19 Ариф, Анатот, Невай,
\v 20 Магфиас, Месулам, Изир,
\v 21 Месизавеил, Садок, Ядуа,
\s5
\v 22 Фелатия, Анан, Анайя,
\v 23 Осия, Анания, Асув,
\v 24 Алоис, Филея, Совив,
\v 25 Реум, Асавна, Маасия,
\v 26 Ахия, Анан, Ганан,
\v 27 Малух, Харим и Ваана.
\s5
\v 28 А останалите от народа, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,
\v 29 се присъединиха към братята си, големците си, и встъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Моисей, и да пазят и вършат всичките заповеди на Йехова, нашия Господ, законите Му и наредбите Му;
\s5
\v 30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята и да не вземаме техните дъщери за синовете си;
\v 31 и ако племената от земята донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
\s5
\v 32 Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,
\v 33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за святите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за цялата работа на дома на нашия Бог.
\s5
\v 34 И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребий помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог според бащините им домове в определени времена всяка година, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона;
\v 35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;
\v 36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;
\s5
\v 37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, също и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десятъците от земята си и левитите да вземат десятъците по всички градове, където обработваме земята.
\v 38 И някой свещеник, Ааронов потомък, да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
\s5
\v 39 Защото израилтяните и левитите трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, където са съдовете на светилището и свещениците, които служат, вратарите и певците. И няма да изоставим дома на нашия Бог.
\s5
\c 11
\s Новите жители на Йерусалим и на другите градове
\p
\v 1 Първенците на народа се заселиха в Йерусалим; а останалите от народа хвърлиха жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Йерусалим, в святия град, а деветте части от населението – в другите градове.
\v 2 И народът благослови всички онези хора, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Йерусалим.
\s5
\v 3 А ето главните мъже от областта, които се заселиха в Йерусалим (а в Юдейските градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);
\v 4 в Йерусалим се заселиха някои от Юдовите синове и от Вениаминовите синове.От Юдовите синове: Атайя, син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеил, от Фаресовите потомци;
\s5
\v 5 и Маасия, син на Варух, син на Холозея, син на Азайя, син на Адайя, син на Йоярив, син на Захария, син на Силония.
\v 6 Всички Фаресови потомци, които се заселиха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.
\s5
\v 7 А Вениаминовите синове бяха следните: Салу, син на Месулам, син на Йоад, син на Федайя, син на Колайя, син на Маасия, син на Итиил, син на Исая;
\v 8 и с тях Гавай и Салай; деветстотин двадесет и осем души.
\v 9 Йоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда, Сенуиният син, беше втори над града.
\s5
\v 10 От свещениците: Едайя, Йояривовият син, Яхин,
\v 11 Серайя, син на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мерайот, син на управителя на Божия дом Ахитов;
\v 12 и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин двадесет и двама души; и Адайя, син на Ероам, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхор, син на Мелхия;
\s5
\v 13 и братята му, началници на бащини домове; двеста четиридесет и двама души; и Амасай, син на Азареил, син на Аазая, син на Месилемот, син на Емир;
\v 14 и братята им, силни и храбри мъже, сто двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, беше надзирател над тях.
\s5
\v 15 А от левитите: Семая, син на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуний;
\v 16 и Саветай и Йозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.
\s5
\v 17 И Матания, син на Михей, син на Завдий, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галал, син на Едутун.
\v 18 Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири души.
\s5
\v 19 А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто седемдесет и двама души.
\v 20 А останалите от Израил, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдейски градове, всеки в наследството си.
\v 21 Нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.
\s5
\v 22 А надзирателят на левитите в Йерусалим беше Озий, син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михей, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.
\v 23 Защото имаше царска заповед за тях и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.
\v 24 Петайя, син на Месизавеил, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко, което се отнасяше до народа.
\s5
\v 25 А колкото до селата с нивите им, някои от Юдовите синове се заселиха в Кириат-арва и селата му, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,
\v 26 и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,
\v 27 Асар-суал, Вирсавее и селата му,
\s5
\v 28 в Сиклаг, Мекона и селата му,
\v 29 в Ен-римон, Сарая, Ярмут,
\v 30 Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.
\s5
\v 31 А Вениаминовите синове се заселиха от Гава нататък, в Михмас, Гайя, Ветил и селата му,
\v 32 в Анатот, Ноб, Анания,
\v 33 Асора, Рама, Гетаим,
\v 34 Адид, Севоим, Невалат,
\v 35 Лод, Оно и в долината на дърводелците.
\v 36 А някои отреди от левитите се заселиха в Юда и във Вениамин.
\s5
\c 12
\s Родословията на свещениците и левитите
\p
\v 1 А ето свещениците и левитите, които излязоха със Зоровавел, Салатииловия син, и с Исус: Сарайя, Йеремия, Ездра,
\v 2 Амария, Малух, Хатус,
\v 3 Сехания, Реум, Меримот,
\s5
\v 4 Идо, Ганатон, Авия,
\v 5 Миамин, Маадия, Велга,
\v 6 Семая, Йоярив, Едайя,
\v 7 Салу, Амок, Хелкия и Едайя. Тези бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исус.
\s5
\v 8 А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който заедно с братята си беше над пеенето.
\v 9 А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.
\s5
\v 10 И Исус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай,
\v 11 а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуя.
\s5
\v 12 А в дните на Йоаким свещениците, които бяха и началници на бащини домове, бяха: началник на бащиния дом на Серайя – Мерайя; на Йеремия – Анания;
\v 13 на Ездра – Месулам; на Амария – Йоанан;
\v 14 на Мелиху – Йонатан; на Севания – Йосиф;
\s5
\v 15 на Харим – Адна; на Мерайот – Хелкай;
\v 16 на Идо – Захария; на Ганатона – Месулам;
\v 17 на Авия – Зехрий; на Миниамин, от Моадия – Фелтай;
\v 18 на Велга – Самуа; на Семая – Йонатан;
\v 19 на Йоярив – Матенай; на Едайя – Озий;
\v 20 на Салая – Калай; на Амок – Евер;
\v 21 на Хелкия – Асавия; и на Едайя – Натанаил.
\s5
\v 22 В дните на Елиасив, Йодай, Йоанан и Ядуя левитите бяха записани за началници на бащини домове; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.
\v 23 Левитите, които бяха началници на бащини домове, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Йоанан, Елиасивовия син.
\s5
\v 24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус, Кадмииловият син, с братята им срещу тях, назначени да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давид, ответно едни срещу други.
\v 25 Матания, Ваквукия, Авдий, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стражата на складовете при портите.
\v 26 Тези бяха в дните на Йоаким, син на Исус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеника Ездра, книжника.
\s Освещаване на градската стена на Йерусалим
\s5
\p
\v 27 И при освещаването на йерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Йерусалим да празнуват освещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.
\v 28 И така, дружните певци се събраха – както от йерусалимската околност, така и от нетофатските села,
\s5
\v 29 от Вет-галгал и от селата на Гава и Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Йерусалим.
\v 30 А свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.
\s5
\v 31 Тогава изкачих Юдейските началници на стената и определих два големи хора хвалители: единият отиваше в шествие надясно върху стената, към портата на бунището;
\s5
\v 32 и след тях вървяха Осайя и половината от Юдейските първенци,
\v 33 и Азария, Ездра, Меулам,
\v 34 Юда, Вениамин, Семая и Йеремия,
\v 35 и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария, син на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф,
\s5
\v 36 и братята му: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело.
\v 37 При портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвисява над Давидовата къща, чак до портата на водата към изток.
\s5
\v 38 А другият хор хвалители вървеше в противоположна посока, и аз след тях, също и половината от народа, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,
\v 39 и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докато застанаха в портата на стражата.
\s5
\v 40 Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом; и аз и половината от видните мъже с мен,
\v 41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,
\v 42 както и Маасия, Семая, Елеазар, Озий, Йоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езрайя за водител.
\s5
\v 43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели много; още жените и децата се развеселиха; така че увеселението на Йерусалим се разчу надалеч.
\s5
\v 44 В същия ден бяха определени и хора над стаите за складове, за приносите, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете, узаконени за свещениците и левитите; защото Юдея се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.
\v 45 Защото те и певците, и вратарите пазеха заръчаното от Бога си и заръчаното за очистването според заповедта на Давид и сина му Соломон.
\s5
\v 46 Защото отдавна, в дните на Давид и Асаф, имаше главни певци и пеения за хвала и благодарение на Бога.
\v 47 И в дните на Зоровавел, и в дните на Неемия целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.
\s5
\c 13
\s Реформите на Неемия
\p
\v 1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,
\v 2 защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.
\v 3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него.
\s5
\v 4 А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,
\v 5 приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.
\s5
\v 6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,
\v 7 пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.
\s5
\v 8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.
\v 9 Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
\s5
\v 10 После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.
\v 11 Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.
\s5
\v 12 Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.
\v 13 И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.
\v 14 Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.
\s5
\v 15 През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
\s5
\v 16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.
\v 17 Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
\v 18 Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата.
\s5
\v 19 Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
\v 20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.
\s5
\v 21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.
\v 22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.
\s5
\v 23 После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
\v 24 чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.
\s5
\v 25 Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
\v 26 Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
\v 27 А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
\s5
\v 28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
\v 29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
\s5
\v 30 Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;
\v 31 наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.