bul_bpb/10-2SA.usfm

\id 2SA Bulgarian Protestant Bible (Revised)
\ide UTF-8
\rem Language: български (Bulgarian); Script: Cyrillic Unicode
\rem © Българско библейско дружество
\rem Bible Text Old Testament converted from InDesign files OT_2010_CS3
\rem Bible Text New Testament converted from InDesign files NT_2010
\rem Footnotes converted from PDF file Bible_073_text_body_corrected
\rem Crossreferences converted from Bible_073_text_body_corrected
\rem Introductions converted from InDesign file 77lux_appendix
\h ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ
\toc1 Втора книга на Царете
\toc2 2 Книга на Царете
\toc3 2 Ц.
\mt1 ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ
\mt2 ИЛИ ВТОРА КНИГА НА САМУИЛ
\s5
\c 1
\ms ВЪЗЦАРЯВАНЕ НА ДАВИД
\s Вестта за смъртта на Саул
\p
\v 1 След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,
\v 2 на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.
\s5
\v 3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.
\v 4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.
\v 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?
\s5
\v 6 Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.
\v 7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.
\s5
\v 8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.
\v 9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.
\v 10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.
\s5
\v 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.
\v 12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.
\v 13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
\s5
\v 14 Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?
\v 15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.
\s5
\v 16 Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник.
\s Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
\p
\v 17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите
\v 18 (и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):
\q
\v 19 Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните места на полето ти!
\q Как паднаха силните.
\q
\v 20 Не възвестявайте това в Гет,
\q не го прогласявайте по улиците на Аскалон,
\q за да не се зарадват филистимските дъщери,
\q за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
\q
\s5
\v 21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
\q нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви;
\q защото там беше захвърлен щитът на силните,
\q щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.
\q
\v 22 От кръвта на убитите,
\q от мазнината на силните
\q лъкът Йонатанов не се връщаше назад
\q и мечът Саулов не се връщаше празен.
\q
\s5
\v 23 Саул и Йонатан
\q се обичаха и се разбираха през живота си
\q и в смъртта си не се разделиха;
\q по-леки бяха от орлите,
\q по-силни от лъвовете.
\q
\v 24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
\q който ви обличаше в червено с украшения,
\q който слагаше златни украшения по дрехите ви.
\q
\s5
\v 25 Как паднаха силните сред боя!
\q Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.
\q
\v 26 Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой!
\q Много скъп ми беше ти;
\q твоята любов към мене беше чудесна,
\q превъзхождаше любовта на жените.
\q
\v 27 Как паднаха силните
\q и погинаха бойните оръжия!
\s5
\c 2
\s Помазване на Давид за цар над Юдея
\p
\v 1 След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.
\v 2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.
\v 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.
\s5
\v 4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом.И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.
\v 5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.
\s5
\v 6 Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.
\v 7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.
\s Война между Юдея и Израил
\s5
\p
\v 8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,
\v 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил
\s5
\v 10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.
\v 11 А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
\s5
\v 12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
\v 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.
\s5
\v 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.
\v 15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.
\s5
\v 16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим, което е в Гаваон.
\v 17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
\s5
\v 18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо като полска сърна.
\v 19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.
\s5
\v 20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
\v 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
\s5
\v 22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?
\v 23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.
\s5
\v 24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
\v 25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
\s5
\v 26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?
\v 27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.
\s5
\v 28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.
\v 29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.
\s5
\v 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
\v 31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.
\v 32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
\s5
\c 3
\p
\v 1 Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.
\s5
\v 2 На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.
\v 3 Вторият му – Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.
\s5
\v 4 Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала.
\v 5 И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.
\s5
\v 6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
\v 7 Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?
\s5
\v 8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!
\s5
\v 9 Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,
\v 10 като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.
\v 11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.
\s5
\v 12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.
\v 13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.
\s5
\v 14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.
\v 15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.
\v 16 Мъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
\s5
\v 17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;
\v 18 сега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели
\s5
\v 19 Авенир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.
\v 20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.
\s5
\v 21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.
\s5
\v 22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.
\v 23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.
\s5
\v 24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?
\v 25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.
\v 26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.
\s5
\v 27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.
\s5
\v 28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.
\v 29 Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
\v 30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
\s5
\v 31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.
\v 32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.
\s5
\v 33 Царят плака над Авенир и каза:
\q Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?
\q
\v 34 Ръцете ти не бяха вързани,
\q нито краката ти – сложени в окови.
\q Както човек пада пред тези, които вършат неправда,
\q така падна и ти.
\p И целият народ плака дълго над него.
\s5
\v 35 После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.
\v 36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.
\s5
\v 37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.
\v 38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!
\v 39 Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
\s5
\c 4
\p
\v 1 А когато Исвостей, Сауловият син, чу, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и всички израилтяни се смутиха.
\v 2 Сауловият син Исвостей имаше двама мъже пълководци. Името на единия беше Ваана, а на другия – Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците (защото и Вирот се числеше към Вениамин;
\v 3 а виротяните бяха побегнали в Гетаим, където са били пришълци до днес).
\s5
\v 4 А Сауловият син Йонатан имаше син, болен в краката. Той бил на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езраел за Саул и Йонатан, и неговата бавачка го беше вдигнала и побегнала; и като бягала, го изпуснала и той бил осакатен. Името му беше Мемфивостей.
\s5
\v 5 И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който лежеше на легло по обяд.
\v 6 Влязоха вътре в къщата уж да вземат жито и го удариха в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.
\v 7 Защото когато влязоха в къщата и той лежеше на легло в спалнята си, нараниха го, умъртвиха го и му отсякоха главата. И като му взеха главата, вървяха през полето цялата нощ.
\s5
\v 8 Те донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон. Тогава казаха на царя: Ето главата на Исвостей, син на врага ти Саул, който искаше да отнеме живота ти. Днес Господ въздаде на Саул и потомците му заслуженото за господаря ни, царя.
\v 9 А Давид отговори на Рихав и брат му Ваана, синовете на виротянина Римон, следното: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,
\v 10 когато един човек ми извести: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг, – това беше наградата, която му дадох за известието му, –
\s5
\v 11 а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!
\v 12 Тогава Давид заповяда на слугите си; и те ги убиха. И като отсякоха ръцете и краката им, ги обесиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.
\s5
\c 5
\ms УКРЕПВАНЕ НА ДАВИДОВОТО ЦАРСТВО
\s Давид се възцарява над целия Израил
\p
\v 1 Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и казаха: Ние сме твоя кост и твоя плът.
\v 2 И по-рано, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил. На тебе Господ каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил.
\s5
\v 3 И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеврон. Те помазаха Давид за цар над Израил.
\v 4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.
\v 5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Йерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.
\s Йерусалим – столица на обединеното царство
\s5
\p
\v 6 След това царят изведе мъжете си в Йерусалим против йевусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид: Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат. Защото си казваха: Давид няма да може да влезе тук.
\v 7 Обаче Давид превзе крепостта Сион. Това е Давидовият град.
\s5
\v 8 И в онзи ден Давид каза: Който нападне йевусейците, нека хвърли във вадата слепите и хромите, защото са омразни на Давидовата душа. Понеже слепите и хромите бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.
\v 9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. След това Давид построи сгради около Мило и навътре.
\v 10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ, Бог на Силите, беше с него.
\s5
\v 11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давид, кедрови дървета, дърводелци и зидари и построиха къща за Давид.
\v 12 Тогава Давид позна, че Господ го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.
\s5
\v 13 Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон; и на Давид се родиха още синове и дъщери.
\v 14 А ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
\v 15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,
\v 16 Елисама, Елиада и Елифалет.
\s5
\v 17 А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид. А Давид, като чу за това, слезе в крепостта.
\v 18 И така, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим.
\s5
\v 19 Тогава Давид се допита до Господа: Да се опълча ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? Господ му отговори: Излез, защото със сигурност ще предам филистимците в ръката ти.
\v 20 И така, Давид отиде във Ваал-ферасим и ги порази там, като каза: Господ отнесе пред мене неприятелите ми, както река отнася. Затова онова място бе наречено Ваал-ферасим.
\v 21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги вдигнаха.
\s5
\v 22 И филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рафаим.
\v 23 А когато Давид се допита до Господа, Той му отговори: Не излизай! Обиколи зад тях и ги нападни срещу черниците.
\s5
\v 24 И когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, тогава тръгни, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
\v 25 И Давид направи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Газа до входа в Гезер.
\s5
\c 6
\s Пренасяне на Божия ковчег на Завета в Йерусалим
\p
\v 1 След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израил на брой тридесет хиляди души.
\v 2 И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
\s5
\v 3 Положиха Божия ковчег на една нова кола и го взеха от Авинадавовата къща, която беше на хълма. А Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
\v 4 като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.
\v 5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, псалтири, тъпанчета, цитри и кимвали.
\s5
\v 6 Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза протегна ръката си към Божия ковчег и го хвана; защото воловете го раздрусаха.
\v 7 Тогава Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег.
\s5
\v 8 А Давид се наскърби затова, че Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се нарича и до днес.
\v 9 В онзи ден Давид се уплаши от Господа и каза: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
\s5
\v 10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом.
\v 11 Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И Господ благослови Овид-едом и целия му дом.
\s5
\v 12 И така, известиха на цар Давид, че Господ е благословил дома на Овид-едом и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град.
\v 13 И когато тези, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телета.
\s5
\v 14 А Давид танцуваше пред Господа с всичката си сила и беше препасан с ленен ефод.
\v 15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и тръбен звук.
\s5
\v 16 А когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред Господа, го презря в сърцето си.
\v 17 Донесоха Господния ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него. А Давид принесе всеизгаряния и мирни приноси пред Господа.
\s5
\v 18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните приноси, благослови народа в името на Господа на Силите.
\v 19 Той раздаде на целия народ, т. е. на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб, по една мяра вино и по един наниз сухо грозде. Тогава целият народ си отиде, всеки в къщата си.
\s5
\v 20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне и каза: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
\s5
\v 21 А Давид отговори на Михала: Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израил – да! – пред Господа танцувах.
\v 22 И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говориш, от тях ще бъда почитан.
\v 23 Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.
\s5
\c 7
\s Желанието на Давид да построи храм на Господа
\p
\v 1 И когато царят се установи в къщата си и Господ му беше дал спокойствие от всички неприятели около него,
\v 2 царят каза на пророк Натан: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
\s5
\v 3 А Натан отвърна на царя: Върви, направи всичко, което е в сърцето ти, защото Господ е с тебе.
\v 4 Но през същата нощ Господнето слово дойде на Натан и каза:
\v 5 Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?
\s5
\v 6 Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет, до днес не съм обитавал в дом, не съм ходил в шатър и в скиния.
\v 7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми, Израил, следното: Защо не Ми построихте кедров дом?
\s5
\v 8 Сега така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, оттам, където пасеше стадото, за да бъдеш вожд на народа Ми, на Израил;
\v 9 и съм бил с тебе навсякъде, където си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред теб, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.
\s5
\v 10 Ще определя място за народа Си Израил и ще ги насадя, и ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както преди –
\s5
\v 11 от деня, когато поставих съдии над народа Си Израил. И ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това Господ ти известява, че Той ще ти съгради дом.
\v 12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му.
\v 13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
\v 14 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъже, и с удари, каквито са за човешкия род;
\s5
\v 15 но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саул, когото премахнах пред теб.
\v 16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе довека. Престолът ти ще бъде утвърден довека.
\v 17 И Натан каза на Давид точно тези думи и напълно според това видение.
\s5
\v 18 Тогава цар Давид влезе и седна пред Господ а, и каза: Кой съм аз, Господи Йехова, и какъв е моят дом, че си ме довел до това положение?
\v 19 Но даже и това беше малко пред очите Ти, Господи Йехова; и Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си и даваш това като закон на хората, Господи Йехова!
\v 20 И какво повече може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Йехова, познаваш слугата Си.
\s5
\v 21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил всички тези велики дела, за да ги изявиш на слугата Си.
\v 22 Затова Ти си велик, Господи Боже, защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.
\v 23 И кой друг народ на света е както Твоят народ, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свой народ, да ги направи именити? И да извърши за тях велики и страшни дела за земята Ти пред Твоя народ, който Ти си откупил за Себе Си от Египет, като прогони народите и боговете им?
\s5
\v 24 Защото Ти си утвърдил народа Си Израил за Себе Си, за да Ти бъде народ до века. И Ти, Господи, им стана Бог.
\v 25 А сега, Господи Боже, утвърди до века думите, които си говорил за слугата Си и за дома му, и стори, както си говорил.
\v 26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израил. Нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давид.
\s5
\v 27 Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри това на слугата Си: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тази молитва.
\v 28 И сега, Господи Йехова, Ти си Бог и думите Ти са истинни. Ти си обещал тези блага на слугата Си.
\v 29 Сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века. Защото Ти, Господи Йехова, Си говорил тези неща и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.
\s5
\c 8
\s Победа на Давид над околните езически племена
\p
\v 1 След това Давид порази филистимците и ги покори. Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.
\s5
\v 2 Порази и моавците и ги измери с въжета, като ги накара да легнат на земята. Отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги и му плащаха данък.
\s5
\v 3 Давид порази още совския цар Ададезер, син на Реов, когато той отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат.
\v 4 Давид му отне хиляда колесници, седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци. И Давид пресече жилите на всички коне, впрегнати в колесниците. Запази от тях достатъчно само за сто колесници.
\s5
\v 5 А когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази двадесет и две хиляди мъже от сирийците.
\v 6 Тогава Давид постави гарнизони в Дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давид където и да отиваше.
\s5
\v 7 Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезер, и ги донесе в Йерусалим.
\v 8 И от Ветах и Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе много мед.
\s5
\v 9 А ематският цар Тоа, когато чу, че Давид поразил цялата сила на Ададезер,
\v 10 изпрати сина си Йорам при цар Давид, за да го поздрави и да го благослови, понеже воювал против Ададезер и го поразил. Защото Ададезер често воюваше против Тоа. И Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове.
\s5
\v 11 Тях цар Давид посвети на Господа заедно със среброто и златото, което беше посветил, взето от всички народи, които беше покорил –
\v 12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните и от плячката, взета от совския цар Ададезер, Реововия син.
\s5
\v 13 Името на Давид се прочу, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в Долината на солта.
\v 14 Той постави гарнизони в Едом. По цялата територия на Едом постави гарнизони и всички едомци се подчиниха на Давид. И Господ запазваше Давид където и да отиваше.
\s5
\v 15 Така Давид царува̀ над целия Израил и съдеше целия си народ, и им раздаваше правосъдие.
\v 16 Йоав, Саруиният син, беше над войската. Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец.
\v 17 Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син, бяха свещеници. Сарая беше секретар,
\v 18 Ванайя, Йодаевият син, беше над херетците и фелетците, а Давидовите синове бяха придворни началници.
\s5
\c 9
\s Давид и Мемфивостей
\p
\v 1 След това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?
\v 2 Имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга.
\s5
\v 3 Царят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката.
\v 4 Царят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар.
\s5
\v 5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.
\v 6 И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.
\s5
\v 7 Давид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.
\v 8 А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене?
\s5
\v 9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.
\v 10 Ти ще му обработваш земята – ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.)
\s5
\v 11 Сива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.
\v 12 Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.
\v 13 Така Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака.
\s5
\c 10
\s Победа над амонците и сирийците
\p
\v 1 След това царят на амонците умря и вместо него се възцари синът му Анун.
\v 2 Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Анун, Наасовия син, както баща му показа благост към мен. И така, Давид прати слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,
\v 3 първенците на амонците казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, за да го съсипе?
\s5
\v 4 Затова Анун хвана Давидовите слуги, обръсна половината от брадите им и отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати.
\v 5 А когато известиха това на Давид, той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато порастат брадите ви, и тогава се върнете.
\s5
\v 6 А амонците, като видяха, че станаха омразни на Давид, пратиха и наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди души от товските мъже.
\v 7 Когато Давид чу това, прати Йоав и цялото множество силни мъже.
\v 8 И амонците излязоха и се строиха за бой при входа на портата, а сирийците от Сова и Реов и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.
\s5
\v 9 А Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, избра войни измежду всички отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;
\v 10 а останалото множество предаде в ръката на брат си Ависей, който ги опълчи против амонците.
\s5
\v 11 Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.
\v 12 Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог, а Господ нека извърши, каквото Му се вижда угодно.
\s5
\v 13 И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; а те побегнаха от тях.
\v 14 Когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха от Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.
\s5
\v 15 А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израил, пак се събраха всички заедно.
\v 16 Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха отвъд реката; и те дойдоха в Елам, начело със Совак, военачалника на Адарезер.
\s5
\v 17 И когато това бе известено на Давид, той събра целия Израил, премина Йордан и дойде в Елам. А сирийците се опълчиха срещу Давид и влязоха в битка с него.
\v 18 Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници и порази военачалника им Совак, и той умря там.
\v 19 И така, всички царе, подвластни на Адарезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Израил и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.
\s5
\c 11
\ms ГРЕХЪТ НА ДАВИД
\s Давид и Витсавее
\p
\v 1 След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.
\s5
\v 2 Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.
\v 3 И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.
\s5
\v 4 Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
\v 5 А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.
\s5
\v 6 Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.
\v 7 И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.
\v 8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.
\s5
\v 9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.
\v 10 И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?
\v 11 Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.
\s5
\v 12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.
\v 13 Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
\s5
\v 14 Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.
\v 15 А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
\s5
\v 16 И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.
\v 17 И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.
\s5
\v 18 Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.
\v 19 Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,
\v 20 ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
\s5
\v 21 Кой порази Авимелех, син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.
\s5
\v 22 И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.
\v 23 Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.
\s5
\v 24 Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.
\v 25 Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.
\s5
\v 26 А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.
\v 27 И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.
\s5
\c 12
\s Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
\p
\v 1 Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
\v 2 Богатият имаше много овце и говеда,
\v 3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.
\s5
\v 4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.
\v 5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.
\v 6 Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.
\s5
\v 7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка.
\v 8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.
\s5
\v 9 Защо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
\v 10 Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.
\s5
\v 11 Така казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
\v 12 Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.
\v 13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
\s5
\v 14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.
\v 15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
\s5
\v 16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.
\v 17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
\v 18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
\s5
\v 19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.
\v 20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
\s5
\v 21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
\v 22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?
\v 23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
\s Раждането на Соломон
\s5
\p
\v 24 След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби
\v 25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия, заради Господа.
\s Победа над амонците
\s5
\p
\v 26 А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.
\v 27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.
\v 28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.
\s5
\v 29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.
\v 30 Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.
\s5
\v 31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
\s5
\c 13
\ms ИЗПИТАНИЯ И СКЪРБИ НА ДАВИД
\s Амнон опозорява сестра си Тамар
\p
\v 1 След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.
\v 2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.
\s5
\v 3 Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.
\v 4 Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
\s5
\v 5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.
\v 6 И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.
\s5
\v 7 Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.
\v 8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.
\v 9 После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.
\s5
\v 10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
\v 11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.
\v 12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!
\s5
\v 13 Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
\v 14 Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.
\s5
\v 15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.
\v 16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.
\v 17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.
\s5
\v 18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.
\v 19 Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
\s Отмъщението на Авесалом
\s5
\p
\v 20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.
\v 21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
\v 22 Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
\s5
\v 23 След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.
\v 24 Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.
\s5
\v 25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.
\v 26 Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?
\s5
\v 27 Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.
\v 28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.
\v 29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.
\s5
\v 30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.
\v 31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.
\s5
\v 32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.
\v 33 И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.
\s5
\v 34 А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.
\v 35 Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.
\v 36 След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
\s5
\v 37 Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.
\v 38 И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.
\v 39 А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
\s5
\c 14
\s Застъпничество на Йоав за Авесалом
\p
\v 1 Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.
\v 2 Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.
\v 3 И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.
\s5
\v 4 Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.
\v 5 И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.
\v 6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.
\s5
\v 7 И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.
\s5
\v 8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.
\v 9 А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.
\s5
\v 10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.
\v 11 А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.
\s5
\v 12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.
\v 13 Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.
\v 14 Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.
\s5
\v 15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.
\v 16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.
\v 17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.
\s5
\v 18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.
\v 19 Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.
\v 20 Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.
\s5
\v 21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.
\v 22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.
\s5
\v 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.
\v 24 А царят каза: Нека отиде в своята къща, а мо ето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.
\s5
\v 25 А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.
\v 26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.
\v 27 На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.
\s5
\v 28 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.
\v 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.
\s5
\v 30 Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.
\v 31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?
\s5
\v 32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.
\v 33 Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.
\s5
\c 15
\s Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
\p
\v 1 След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
\v 2 И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си Израилево племе.
\s5
\v 3 Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе.
\v 4 Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам!
\s5
\v 5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше.
\v 6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
\s5
\v 7 След като изминаха четири години, Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на Господа.
\v 8 Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина Господ ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на Господа.
\s5
\v 9 Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон.
\v 10 А Авесалом разпрати шпиони по всички Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
\s5
\v 11 А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо.
\v 12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом.
\s5
\v 13 Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом.
\v 14 А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча.
\v 15 Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят.
\s5
\v 16 И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.
\v 17 Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място.
\v 18 Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя.
\s5
\v 19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си.
\v 20 Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб!
\s5
\v 21 А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти.
\v 22 Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.
\v 23 А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята.
\s5
\v 24 Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег ( при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града.
\v 25 Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му.
\v 26 Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
\s5
\v 27 Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан.
\v 28 Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя.
\v 29 И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
\s5
\v 30 А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
\v 31 Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.
\s5
\v 32 И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си.
\v 33 Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест,
\v 34 но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел.
\s5
\v 35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар.
\v 36 Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете.
\v 37 И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
\s5
\c 16
\s Управлението на Авесалом в Йерусалим
\p
\v 1 Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино.
\v 2 Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.
\s5
\v 3 Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
\v 4 Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
\s5
\v 5 А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше.
\v 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
\s5
\v 7 Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико!
\v 8 Господ докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец.
\s5
\v 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.
\v 10 А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?
\s5
\v 11 Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото Господ му е заповядал.
\v 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
\s5
\v 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.
\v 14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.
\s5
\v 15 В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него.
\v 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!
\s5
\v 17 А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?
\v 18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото Господ и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
\s5
\v 19 При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
\s5
\v 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.
\v 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб.
\s5
\v 22 И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил.
\v 23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.
\s5
\c 17
\s Война на Давид с Авесалом
\p
\v 1 Ахитофел каза още на Авесалом: Да избера ли сега дванадесет хиляди мъже и да стана ли да преследвам Давид още тази нощ?
\v 2 Ще налетя върху него, като е уморен и ръцете му отслабнали. Ще го уплаша; и всички хора, които са с него, ще побегнат и ще поразя само царя.
\v 3 Така ще възвърна целия народ към тебе, защото убиването на мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всички. Целият народ ще се примири.
\v 4 И това предложение се хареса на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.
\s5
\v 5 Тогава Авесалом каза: Повикай сега архиеца Хусай и нека чуем какво ще каже и той.
\v 6 И когато Хусай влезе при Авесалом, Авесалом каза: Така предлага Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? Ако не, говорѝ ти.
\v 7 Хусай отговори на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път.
\s5
\v 8 Хусай каза още: Ти знаеш, че баща ти и неговите мъже са силни мъже и че са преогорчени в душа – като мечка, лишена от малките си в полето. И баща ти като военен мъж няма да пренощува с народа.
\v 9 Сега се е скрил в някой трап или на някое друго място. Когато падне някой от твоите хора в началото на сражението, всеки, който чуе за това, ще каже: Поражение става между народа, който следва Авесалом.
\v 10 Тогава даже юнакът, чието сърце е като на лъв, съвсем ще примре. Защото целият Израил знае, че баща ти е юнак и че онези, които са с него, са храбри мъже.
\s5
\v 11 Моят съвет е – по-добре да се събере при тебе целият Израил от Дан до Вирсавее, по брой, както пясъкът край морето, и ти лично да идеш в боя.
\v 12 Така ще налетим върху него в някое място, там, където се намира, и ще го нападнем, както пада росата на земята, така че от него и от всички хора, които са с него, няма да оставим нито един.
\s5
\v 13 Или ако намери убежище в някой град, тогава целият Израил ще донесе до онзи град въжета и ще го завлечем до потока, така че там да не остане нито едно камъче.
\v 14 Тогава Авесалом и всички Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел. (Защото Господ беше решил да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да нанесе зло на Авесалом.)
\s5
\v 15 Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Такъв и такъв съвет даде Ахитофел на Авесалом и Израилевите старейшини; а така и така ги посъветвах аз.
\v 16 И така, сега пратете бързо известие на Давид: Не оставай тази нощ при бродовете в пустинята, а непременно премини Йордан, за да не погинат царят и целият народ, който е с него.
\s5
\v 17 А Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им извести това и те отидоха и известиха на цар Давид.
\v 18 А един момък ги видя и съобщи на Авесалом; но двамата отидоха бързо и влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и се спуснаха в него.
\s5
\v 19 Тогава жена му взе една покривка, простря я върху отвора на кладенеца и насипа върху нея чукано жито, така че нищо не се забелязваше.
\v 20 И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и попитаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? Жената им каза: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, се върнаха в Йерусалим.
\s5
\v 21 А след заминаването им двамата излязоха от кладенеца и отидоха, и известиха на цар Давид. Казаха на Давид: Станете и преминете бързо реката, защото Ахитофел даде такъв съвет против вас.
\v 22 Тогава Давид и целият народ, който беше с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.
\s5
\v 23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не бе възприет, оседла осела си, стана и отиде у дома си, в своя град. И като нареди домашните си работи, се обеси. Така умря; и беше погребан в бащиния си гроб.
\s5
\v 24 Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан заедно с всички Израилеви мъже, които бяха с него.
\v 25 Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин, който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруйя, Йоавовата майка.)
\v 26 И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.
\s5
\v 27 А когато Давид дойде в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, Махир, Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,
\v 28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни,
\v 29 мед, масло, овце и говеждо сирене на Давид и на народа с него, за да ядат. Защото си казаха: Народът е гладен, изнемощял и жаден в пустинята.
\s5
\c 18
\p
\v 1 След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
\v 2 И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.
\s5
\v 3 Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
\v 4 Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.
\s5
\v 5 Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.
\s5
\v 6 И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора.
\v 7 Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.
\v 8 Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.
\s Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него
\s5
\p
\v 9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.
\v 10 Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.
\v 11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.
\s5
\v 12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.
\v 13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.
\s5
\v 14 Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.
\v 15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.
\s5
\v 16 Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.
\v 17 Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си.
\s5
\v 18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
\s5
\v 19 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му?
\v 20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.
\s5
\v 21 Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.
\v 22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?
\v 23 Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.
\s5
\v 24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.
\v 25 Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.
\s5
\v 26 После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.
\v 27 Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.
\s5
\v 28 Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.
\v 29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.
\v 30 Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.
\s5
\v 31 След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.
\v 32 Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!
\v 33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
\s5
\c 19
\p
\v 1 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
\v 2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
\s5
\v 3 И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
\v 4 А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
\s5
\v 5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
\v 6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
\s5
\v 7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
\v 8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
\s Давид се завръща в Йерусалим
\s5
\p
\v 9 Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.
\v 10 Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
\s5
\v 11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?
\v 12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?
\s5
\v 13 А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.
\v 14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.
\v 15 И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
\s5
\v 16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.
\v 17 С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.
\v 18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:
\s5
\v 19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.
\v 20 Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.
\s5
\v 21 Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?
\v 22 А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил?
\v 23 И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
\s5
\v 24 Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.
\v 25 А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?
\s5
\v 26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.
\v 27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.
\v 28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?
\s5
\v 29 Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.
\v 30 А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.
\s5
\v 31 Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.
\v 32 А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.
\v 33 И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.
\s5
\v 34 А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?
\v 35 Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?
\v 36 Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?
\s5
\v 37 Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.
\s5
\v 38 Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.
\v 39 И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
\s5
\v 40 След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израилевия народ, съпроводиха царя.
\v 41 Тогава всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?
\s5
\v 42 А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?
\v 43 А Израилевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
\s5
\c 20
\s Въстанието на Савей
\p
\v 1 А се случи там да има един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминец. Той засвири с тръба и извика: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! В шатрите си, Израилю, всеки човек!
\v 2 И така, всички Израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, Вихриевия син. А Юдовите мъже останаха привързани към царя си от Йордан до Йерусалим.
\s5
\v 3 И Давид се прибра у дома си в Йерусалим. Царят взе десетте си наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги затвори в една къща под стража. Хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.
\s5
\v 4 Тогава царят каза на Амаса: Събери ми Юдовите мъже до три дни и тогава и ти се яви тук.
\v 5 Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от уговореното време, което царят му беше определил.
\s5
\v 6 Затова Давид каза на Ависей: Сега Савей, Вихриевият син, ще ни направи по-голяма пакост от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай да не би да си намери укрепени градове и да го изпуснеш от погледа си.
\v 7 И така, след него излязоха Йоавовите мъже, херетците, фелетците и всички силни мъже. Те излязоха от Йерусалим, за да преследват Савей, Вихриевия син.
\s5
\v 8 Когато стигнаха до голямата стена в Гаваон, Амаса излезе насреща им. А Йоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея имаше меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс. И като излезе Йоав към него, незабелязано извади меча.
\s5
\v 9 Йоав запита Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.
\v 10 Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав. Така Йоав го удари с него в корема и изля червата му на земята, без да го удари втори път. И Амаса умря. Тогава Йоав и брат му Ависей продължиха да преследват Савей, Вихриевия син.
\s5
\v 11 А един от Йоавовите момци застана до тялото на Амаса и казваше: Който е предан на Йоав и който е на страната на Давид, нека върви след Йоав.
\v 12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си сред пътя. И когато момъкът видя, че целият народ се спираше, извлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идваше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.
\v 13 И когато тялото беше преместено от пътя, целият народ тръгна след Йоав, за да преследват Савей, Вихриевия син.
\s5
\v 14 А Савей премина през всички Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всички отбрани момци се събраха заедно и го последваха.
\v 15 Тогава Йоав дойде и го обсади в Авел на Вет-мааха. И издигнаха могила срещу града, като я п оставиха срещу вала. И целият народ, който беше с Йоав, удряше стената със стеноломи, за да я съборят.
\v 16 Тогава една благоразумна жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Йоав: Приближи се тук, за да ти поговоря.
\s5
\v 17 И когато се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Послушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.
\v 18 И тя му каза следното: В миналото имаха обичай да казват: Нека се допитат до Авел и така да решават работата.
\v 19 Аз съм от мирните и верните от Израил. Ти искаш да съсипеш град, дори столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господнето наследство?
\s5
\v 20 А Йоав ѝ отговори: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!
\v 21 Работата не е такава; но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, Вихриевият син, е повдигнал ръка против царя, против Давид. Предайте само него и ще си отидем от града. И жената каза на Йоав: Главата му ще ти бъде хвърлена през стената.
\v 22 Тогава жената отиде при целия народ и им говор ѝ с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савей, Вихриевия син, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той засвири с тръбата и народът се оттегли от града, всеки в шатъра си. Йоав се върна при царя в Йерусалим.
\s5
\v 23 Йоав беше над цялата Израилева войска. А Венайя, Йодаевият син, над херетците и над фелетците.
\v 24 Адорам беше над данъка; Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец,
\v 25 Сева – секретар, а Садок и Авиатар – свещеници.
\v 26 Също и яирецът Ирас беше първенец при Давид.
\s5
\c 21
\s Избиване на Сауловите потомци
\p
\v 1 В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до Господа за причината, Господ му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.
\s5
\v 2 Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.)
\v 3 И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите Господнето наследство?
\s5
\v 4 А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.
\s5
\v 5 Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от Израилевите предели,
\v 6 от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саул, Господния избраник. И царят отвърна: Ще ги предам.
\s5
\v 7 Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради Господнята клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син.
\v 8 Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Айя, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай,
\v 9 и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика.
\s5
\v 10 Тогава Ресфа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.
\v 11 И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Айя, Сауловата наложница.
\s5
\v 12 Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе,
\v 13 и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.
\s5
\v 14 И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.
\s Победи над филистимците
\s5
\p
\v 15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.
\v 16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.
\v 17 Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.
\s5
\v 18 След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.
\v 19 И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач.
\s5
\v 20 Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина.
\v 21 А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
\v 22 Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му.
\s5
\c 22
\s Хвалебна песен на Давид
\p
\v 1 Тогава Давид изговори пред Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул:
\q
\v 2 Господ е скала моя, крепост моя и Избавител мой.
\q
\s5
\v 3 Бог е моя канара, на Когото се надявам.
\q Щит мой и рог на избавлението ми.
\q Висока моя кула е и прибежище ми е.
\q Спасител мой е. Ти ме избавяш от насилие.
\q
\v 4 Ще призова Господа, Който е достохвален;
\q така ще бъда избавен от неприятелите си.
\q
\s5
\v 5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
\q порои от беззакония ме уплашиха;
\q
\v 6 връзките на ада ме обвиха,
\q примките на смъртта ме застигнаха.
\q
\s5
\v 7 В утеснението си призовах Господа
\q и към моя Бог извиках;
\q и от храма Си Той чу гласа ми
\q и викът ми стигна до ушите Му.
\q
\s5
\v 8 Тогава се поклати и се потресе земята.
\q Основите на небето се разлюляха
\q и потрепериха, защото Той се разгневи.
\q
\v 9 Дим се издигаше от ноздрите Му
\q и поглъщащ огън – от устата Му;
\q въглени се разпалиха от Него.
\q
\s5
\v 10 Той сведе небето и слезе,
\q и мрак беше под краката Му.
\q
\v 11 Възседна на херувими и летя,
\q и се яви на крилата на вятъра.
\q
\v 12 Положи за скиния около Себе Си тъмнината,
\q събраните води, гъстите въздушни облаци.
\q
\s5
\v 13 От светкавиците пред Него
\q огнени въглени се разпалиха.
\q
\v 14 Гръмна Господ от небето,
\q Всевишният даде гласа Си.
\q
\v 15 Изстреля стрели и ги разпръсна,
\q светкавици – и ги смути.
\q
\s5
\v 16 Тогава се видяха морските дълбини,
\q откриха се основите на света
\q от изобличението на Господа,
\q от диханието на ноздрите Му.
\q
\s5
\v 17 Прати от височината, взе ме,
\q извлече ме от големи води.
\q
\v 18 Избави ме от силния ми неприятел,
\q от онези, които ме мразеха,
\q защото бяха по-силни от мене.
\q
\s5
\v 19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
\q но Господ ми стана опора.
\q
\v 20 И ме изведе нашироко,
\q избави ме, защото има̀ благоволение към мене.
\q
\v 21 Господ ми въздаде според правдата ми;
\q според чистотата на ръцете ми ме възнагради.
\q
\s5
\v 22 Защото съм опазил пътищата Господни
\q и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
\q
\v 23 Защото всичките Му закони са били пред мен;
\q и от наредбите Му не съм се отдалечил.
\q
\s5
\v 24 Непорочен бях пред Него
\q и се опазих от беззаконието си.
\q
\v 25 Затова Господ ми въздаде според правдата ми,
\q според чистотата ми пред очите Му.
\q
\s5
\v 26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
\q към непорочния непорочен ще се явиш,
\q
\v 27 към чистия чист ще се явиш,
\q а към развратния противен ще се явиш.
\q
\s5
\v 28 Оскърбен народ Ти ще спасиш;
\q а горделивите с поглед ще смириш.
\q
\v 29 Защото Ти, Господи, си светилник мой;
\q и Господ ще озари тъмнината ми.
\q
\s5
\v 30 Защото чрез Тебе разбивам войска;
\q чрез Бога мой прескачам стена.
\q
\v 31 Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.
\q Словото на Господа е опитано.
\q Той е щит на всички, които се уповават на Него.
\q
\s5
\v 32 Защото кой е Бог освен Господ?
\q И кой е канара освен нашия Бог?
\q
\v 33 Бог е силната ми крепост
\q и прави съвършен пътя ми;
\q
\s5
\v 34 прави краката ми като краката на елените
\q и ме поставя на високите места.
\q
\v 35 Учи ръцете ми да воюват,
\q така че мишците ми опъват меден лък.
\q
\s5
\v 36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
\q и Твоята благост ме е направила велик.
\q
\v 37 Ти си разширил стъпките ми под мен;
\q и краката ми не се подхлъзнаха.
\q
\s5
\v 38 Гоних неприятелите си и ги изтребих,
\q и не се върнах, докато не ги довърших.
\q
\v 39 Довърших ги, стрих ги и не можаха да се повдигнат,
\q а паднаха под краката ми.
\q
\s5
\v 40 Защото си ме препасал със сила за бой;
\q повалил си под мене въставащите против мене.
\q
\v 41 Направил Си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
\q за да изтребя онези, които ме мразят.
\q
\s5
\v 42 Погледнаха, но нямаше избавител –
\q към Господа, но не ги послуша.
\q
\v 43 Тогава ги стрих като земния прах,
\q сгазих ги, както калта на пътищата, и ги стъпках.
\q
\s5
\v 44 Ти си ме избавил и от бунта на народа ми.
\q Поставил си ме глава на народите.
\q Народ, който не познавах, ми слугува.
\q
\v 45 Чужденците ми се покориха;
\q щом чуха за мене, те ме послушаха.
\q
\v 46 Чужденците отслабнаха
\q и разтреперани излязоха от местата,
\q където се бяха затворили.
\q
\s5
\v 47 Жив е Господ
\q и благословена да бъде Канарата ми.
\q Да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
\q
\v 48 Бог, Който отмъщава за мен
\q и покорява племена под мене,
\q
\v 49 Който ме извежда изсред неприятелите ми.
\q Да! Възвисяваш ме над въставащите против мен,
\q избавяш ме от насилника.
\q
\s5
\v 50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
\q и на името Ти ще пея.
\q
\v 51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
\q и показваш милосърдие към помазаника Си,
\q към Давид и потомството му довека.
\s5
\c 23
\s Последни слова на Давид
\p
\v 1 А тези са заключителните Давидови думи:
\m Давид, Есеевият син, каза:
\q Мъжът, който беше издигнат нависоко,
\q помазаникът на Бога Яковов
\q и сладкият Израилев псалмопевец, каза:
\q
\v 2 Духът на Господа говорѝ чрез мен
\q и словото Му дойде на езика ми.
\q
\s5
\v 3 Бог Израилев каза,
\q Скалата Израилева ми говори:
\q Онзи, който владее над хора, нека бъде праведен.
\q Нека бъде един, който владее със страх от Бога.
\q
\v 4 И ще бъде като утринната виделина,
\q когато изгрява слънцето
\q в безоблачна зора,
\q като трева, която никне от земята
\q от сиянието, което блясва след дъжд.
\q
\s5
\v 5 Дори домът ми да не е такъв пред Бога,
\q пак Той е сключил с мене вечен завет,
\q нареден във всичко, твърд и неизменим.
\q От Него произлиза цялото ми спасение и цялото ми желание.
\q И няма ли да го направи да процъфти?
\q
\s5
\v 6 А всички беззаконници ще бъдат като тръни,
\q които се изхвърлят.
\q Защото с ръце не се хващат,
\q
\v 7 а който се допре до тях,
\q трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие.
\q И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
\s Изброяване на храбрите Давидови войни
\s5
\p
\v 8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.
\s5
\v 9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давид. Когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като се бяха заканили на събраните там на бой филистимци,
\v 10 той стана и поразяваше филистимците, докато ръката му изнемощя и се залепи за меча; така че в онзи ден Господ извърши голямо избавление и народът се върна само за да събере плячката след него.
\s5
\v 11 Следващият беше Сама, син на арареца Агей. Когато филистимците се бяха събрали в Лехий, където имаше парче земя, засадено с леща, и народът побегна от филистимците,
\v 12 той застана сред нивата и я защити. И порази филистимците и Господ извърши голямо избавление.
\s5
\v 13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха и дойдоха при Давид при Одоломската пещера в жътвено време. Филистимският стан беше разположен в Рафаимската долина.
\v 14 Давид беше по това време при канарата, а филистимският гарнизон беше тогава във Витлеем.
\s5
\v 15 Давид, като поиска да пие, каза: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
\v 16 Тези трима силни мъже пробиха филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и я донесоха на Давид. Но той отказа да я пие, а я изля пред Господа, като каза:
\v 17 Далече да бъде от мене, Господи, да направя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тези трима силни мъже.
\s5
\v 18 А Йоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата. Той, като замахваше с копието си против триста души неприятели, ги уби и името му се прочу между тримата.
\v 19 Не беше ли той най-славният от тримата? Затова им стана началник; обаче не стигна до славата на първите трима.
\s5
\v 20 И Ванайя, син на Йодай, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата моавски мъже, които се биеха като лъвове. Той също така слезе и уби лъва сред рова в многоснежния ден.
\v 21 При това той уби египтянина, едрия мъж, който държеше в ръката си копие. А той слезе при него само с тояга и като грабна копието от ръката на египтянина, го уби със собственото му копие.
\s5
\v 22 Тези неща стори Ванайя, Йодаевият син, и си придоби име между тези трима силни мъже.
\v 23 По-славен беше от тринадесетте, но не достигна до славата на първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
\s5
\v 24 Асаил, Йоавовият брат, беше между тридесетте. Между тях бяха също и: Елханан, син на Додо от Витлеем;
\v 25 Сама ародецът; Елика ародецът;
\v 26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
\v 27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
\v 28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
\s5
\v 29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
\v 30 Ванайя пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
\v 31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
\v 32 Елиав саалвонецът; Йонатан от Ясиновите синове;
\s5
\v 33 Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;
\v 34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
\v 35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
\v 36 Игал, син на Натан от Сова; Ваний гадецът;
\s5
\v 37 Силек амонецът; оръженосец на Йоав, Саруиния син; Наарай виротецът;
\v 38 Ирас йетерецът; Гарив йетерецът и
\v 39 Урия хетът; всичко тридесет и седем души.
\s5
\c 24
\s Преброяването на народа и Господният гняв
\p
\v 1 След това гневът на Господа пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.
\v 2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.
\s5
\v 3 А Йоав отвърна на царя: Господ, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?
\v 4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.
\s5
\v 5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.
\v 6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.
\v 7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.
\s5
\v 8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.
\v 9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.
\s5
\v 10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на Господа: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
\s5
\v 11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:
\v 12 Иди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.
\s5
\v 13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.
\v 14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.
\s5
\v 15 И така, Господ прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.
\v 16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът Господен беше близо до хармана на йевусееца Орна.
\s5
\v 17 И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на Господа: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.
\s5
\v 18 В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на Господа на хармана на йевусееца Орна.
\v 19 И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда Господ.
\v 20 А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.
\s5
\v 21 Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на Господа, за да престане язвата между народа.
\v 22 А Орна каза на Давид: Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва.
\v 23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: Господ, твоят Бог, да има благоволение към теб.
\s5
\v 24 А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.
\v 25 Там Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И Господ прие молбата за земята и язвата престана сред Израил.