bul_bpb/02-EXO.usfm

\id EXO Bulgarian Protestant Bible (Revised)
\ide UTF-8
\rem Language: български (Bulgarian); Script: Cyrillic Unicode
\rem © Българско библейско дружество
\rem Bible Text Old Testament converted from InDesign files OT_2010_CS3
\rem Bible Text New Testament converted from InDesign files NT_2010
\rem Footnotes converted from PDF file Bible_073_text_body_corrected
\rem Crossreferences converted from Bible_073_text_body_corrected
\rem Introductions converted from InDesign file 77lux_appendix
\h ИЗХОД
\toc1 Изход
\toc2 Изход
\toc3 Изх.
\mt1 ИЗХОД
\mt3 ИЛИ
\mt2 ВТОРАТА ОТ ПЕТТЕ МОИСЕЕВИ КНИГИ
\s5
\c 1
\ms ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЕГИПЕТСКИ ПЛЕН
\s Израилският народ в Египет
\p
\v 1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си:
\v 2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,
\v 3 Исахар, Завулон и Вениамин,
\v 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
\v 5 Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.
\s5
\v 6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение.
\v 7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях.
\s5
\v 8 Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.
\v 9 Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;
\v 10 нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.
\s5
\v 11 Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.
\v 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.
\s5
\v 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
\v 14 огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.
\s5
\v 15 При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):
\v 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
\v 17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
\s5
\v 18 Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?
\v 19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.
\s5
\v 20 Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.
\v 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства.
\v 22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
\s5
\c 2
\s Раждане на Моисей
\p
\v 1 В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени.
\v 2 И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.
\s5
\v 3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.
\v 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.
\s5
\v 5 И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините ѝ ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
\v 6 Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.
\s5
\v 7 Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?
\v 8 А фараоновата дъщеря ѝ отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.
\s5
\v 9 И фараоновата дъщеря ѝ заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.
\v 10 А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей: Понеже, каза тя, го извадих от водата.
\s Бягството на Моисей
\s5
\p
\v 11 А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
\v 12 и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
\s5
\v 13 Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си?
\v 14 А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
\s5
\v 15 А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
\v 16 А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце.
\v 17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им.
\s5
\v 18 И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо?
\v 19 А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.
\v 20 Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас.
\s5
\v 21 И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена.
\v 22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.
\s5
\v 23 След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.
\v 24 Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков.
\v 25 И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.
\s5
\c 3
\s Бог призовава Моисей
\p
\v 1 А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.
\v 2 Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.
\v 3 И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.
\s5
\v 4 А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.
\v 5 И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
\v 6 Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
\s5
\v 7 Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.
\v 8 И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.
\s5
\v 9 И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.
\v 10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
\s5
\v 11 А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?
\v 12 Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.
\s5
\v 13 А Моисей каза на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?
\v 14 И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.
\v 15 При това Бог каза още на Моисей: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов ме изпрати при вас. Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.
\s5
\v 16 Иди, събери Израилевите старейшини и им кажи: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков и Яковов ми се яви и каза: Аз ви посетих днес и видях как постъпват с вас в Египет;
\v 17 и каза: От страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетите, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на йевусейците, в земя, където текат мляко и мед.
\v 18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш с Израилевите старейшини при египетския цар, и ще му кажете: Йехова, Бог на евреите, ни срещна; и така, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог.
\s5
\v 19 Но Аз зная, че египетският цар няма да ви остави да отидете, докато не бъде накаран със сила.
\v 20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всички Мои чудни, непостижими дела, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.
\v 21 И ще променя отношението на египтяните към този народ и когато тръгнете, няма да отидете с празни ръце;
\v 22 а всяка жена ще поиска от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните.
\s5
\c 4
\s Моисей получава сила да прави чудеса
\p
\v 1 А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ.
\v 2 Тогава Господ го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл.
\v 3 Господ каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея.
\s5
\v 4 Но Господ каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му);
\v 5 направѝ това, за да повярват, че ти се е открил Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
\s5
\v 6 При това Господ му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг.
\v 7 Тогава Господ каза: Пъхни си пак ръката в пазвата (и той пак си пъхна ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, беше станала пак като останалата му плът);
\s5
\v 8 и Господ продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение.
\v 9 Но ако не повярват и на двете ти знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш от реката, ще се превърне в кръв на сушата.
\s5
\v 10 А Моисей каза на Господа: Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч.
\v 11 Но Господ му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?
\v 12 И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.
\v 13 Тогава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен.
\s5
\v 14 И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно.
\v 15 Ти му говорѝ и вложѝ думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите.
\v 16 Вместо тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог.
\v 17 И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията.
\s Моисей се връща в Египет
\s5
\p
\v 18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Йотор, и му каза: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, за да видя живи ли са още. И Йотор отвърна на Моисей: Иди с мир.
\v 19 А в Мадиам Господ каза на Моисей: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички твои врагове, които искаха живота ти.
\v 20 И така, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна да се върне в Египетската земя. Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
\s5
\v 21 Тогава Господ каза на Моисей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред фараона всички чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа.
\v 22 А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израил Ми е син, първородният Ми;
\v 23 и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти.
\s5
\v 24 А по пътя в една странноприемница Господ посрещна Моисей и искаше да го умъртви.
\v 25 Тогава Сепфора взе кремък и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Моисей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец.
\v 26 След това Господ се оттегли от него. Тогава тя каза поради обрязването: Ти си ми кървав младоженец.
\s5
\v 27 А Господ беше казал на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Моисей. И той тръгна, посрещна го в Божията планина и го целуна.
\v 28 И Моисей извести на Аарон всички думи, с които Господ го беше изпратил, и всички знамения, за които му беше заръчал.
\s5
\v 29 Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на израилтяните;
\v 30 и Аарон каза всички думи, които Господ беше говорил на Моисей, и извърши знаменията пред народа.
\v 31 И народът повярва; а когато чуха, че Господ посетил израилтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.
\s5
\c 5
\s Моисей и Аарон пред фараона
\p
\v 1 След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.
\v 2 Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил.
\s5
\v 3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.
\v 4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.
\v 5 Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.
\s5
\v 6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:
\v 7 Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.
\v 8 Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
\v 9 Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.
\s5
\v 10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.
\v 11 Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.
\s5
\v 12 Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.
\v 13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.
\v 14 И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?
\s5
\v 15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?
\v 16 Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.
\v 17 Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.
\v 18 Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.
\s5
\v 19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.
\s Божието обещание за избавление
\p
\v 20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон
\v 21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.
\s5
\v 22 Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?
\v 23 Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?
\s5
\c 6
\p
\v 1 А Господ каза на Моисей: Сега ще видиш какво ще сторя на фараона, така че по принуда да ги пусне, и ще го принудя да ги пропъди от земята.
\s5
\v 2 Бог говорѝ още на Моисей и му каза: Аз съм Йехова.
\v 3 Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщий, но не им бях познат с името Си Йехова.
\v 4 И сключих завет с тях, според който ще им дам Ханаанската земя, в която бяха пришълци при пребиваванията си.
\v 5 При това чух стоновете на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.
\s5
\v 6 Затова кажи на израилтяните: Аз съм Йехова, ще ви освободя от игото на египтяните, ще ви избавя от тяхното робство и ще ви откупя с протегната десница и с велики дела на съд.
\v 7 Ще ви направя Мой народ и ще бъда ваш Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам от египетското иго.
\s5
\v 8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел, че ще я дам на Авраам, на Исаак и на Яков. И ще я дам на вас за наследство. Аз съм Йехова.
\v 9 И Моисей каза така на израилтяните, но поради угнетението на душите си и поради жестокото си робство те не послушаха Моисей.
\s5
\v 10 След това Господ говорѝ на Моисей:
\v 11 Влез при египетския цар фараон и му кажи да пусне израилтяните от земята си.
\v 12 Но Моисей каза на Господа: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша фараонът, като съм с вързани устни?
\v 13 Затова Господ говорѝ на Моисей и Аарон и им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар фараон да изведат израилтяните от Египетската земя.
\s Родословие на Израилевите племена
\s5
\p
\v 14 Ето родоначалниците на бащините домове на Аарон и Моисей; синове на Рувим, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тези са Рувимови семейства.
\v 15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тези са Симеонови семейства.
\s5
\v 16 Имената на Левиевите синове според поколенията им са тези: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем.
\v 17 Синовете на Гирсон са: Ливний и Семей според семействата им.
\v 18 А синовете на Каат са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три.
\v 19 И синовете на Мерарий са: Маалий и Мусий. Тези са Левиевите семейства според поколенията им.
\s5
\v 20 Амрам взе за жена леля си Йохаведа, която му роди Аарон и Моисей, и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем.
\v 21 Синовете на Исаар са: Корей, Нефег и Зехрий.
\v 22 А синовете на Озиил са: Мисаил, Елисафон и Ситрий.
\s5
\v 23 И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
\v 24 Синовете на Корей са: Асир, Елкана и Авиасаф; тези са Кореевите семейства.
\v 25 И Аароновият син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финеес. Тези са родоначалниците на бащините домове на левитите според семействата им.
\s5
\v 26 Тези са същите Аарон и Моисей, на които Господ каза: Изведете израилтяните от Египетската земя според войнствата им.
\v 27 Те са, които говориха на египетския цар фараон, за да изведат израилтяните от Египет; тези са същите Моисей и Аарон.
\s Господ отново изпраща Моисей
\s5
\p
\v 28 И в същия ден, когато Господ говорѝ на Моисей в Египетската земя,
\v 29 Господ каза на Моисей: Аз съм Йехова, кажи на египетския цар фараон всичко, което ти казвам.
\v 30 А Моисей отвърна на Господа: Ето, аз съм с вързани устни и как ще ме послуша фараонът?
\s5
\c 7
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей: Ето, поставих те като бог срещу фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.
\v 2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.
\s5
\v 3 Но Аз ще закоравя фараоновото сърце и въпреки че ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя,
\v 4 Фараонът няма да ви послуша и Аз ще нападна Египет, и с велики дела на съд ще изведа Моите войнства, народа Си, израилтяните от Египетската земя.
\v 5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израилтяните изсред тях.
\s5
\v 6 И така, Моисей и Аарон направиха, както Господ им заповяда.
\v 7 А Моисей беше на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на фараона.
\s Десетте напасти, с които Бог поразява Египет
\s5
\p
\v 8 И Господ каза на Моисей и Аарон:
\v 9 Когато фараонът ви говори и каже: Покажете чудо, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане на змия.
\v 10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия.
\s5
\v 11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си.
\v 12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.
\v 13 А сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.
\s5
\v 14 След това Господ каза на Моисей: Сърцето на фараона се закорави дотолкова, че той отказва да пусне народа.
\v 15 Иди утре при фараона; ето, той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на Нил, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия.
\s5
\v 16 И му кажи: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при теб и казва: Пусни народа Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, досега ти не послуша.
\v 17 Така казва Господ: По това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.
\v 18 Рибите, които са в Нил, ще измрат и реката ще се усмърди, и египтяните ще се гнусят да пият вода от нея.
\s5
\v 19 Тогава Господ заповяда на Моисей: Кажи на Аарон: Вземи жезъла си и протегни ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат на кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените, и в каменните съдове.
\s5
\v 20 Моисей и Аарон направиха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари цялата вода в Нил пред фараона и служителите му; и водата на Нил се превърна в кръв.
\v 21 И рибите, които бяха в Нил, измряха и реката се усмърдя, така че египтяните не можеха да пият вода от нея; и кръв се бе разляла по цялата Египетска земя.
\v 22 Но и египетските влъхви с магиите си направиха същото; затова сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както беше казал Господ.
\s5
\v 23 И фараонът се върна в своя дворец, без да вземе присърце и това.
\v 24 А всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода.
\v 25 И минаха седем дни, след като Господ беше поразил Нил.
\s5
\c 8
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужат.
\v 2 Но ако откажеш да ги пуснеш, Аз ще поразя цялата ти страна с жаби.
\v 3 Нил ще загъмжи от жаби, които, след като излязат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на служителите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти.
\v 4 По тебе, по всички хора от народа ти и по всичките ти служители ще наскачат жабите.
\s5
\v 5 И така, Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Протегни ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата и направи така, че да наскачат жаби по Египетската земя.
\v 6 И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.
\v 7 Но и влъхвите направиха същото с магиите си и направиха така, че да наскачат жаби по Египетската земя.
\s5
\v 8 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Помолете се на Господа да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на Господа.
\v 9 А Моисей каза на фараона: Определи ми времето, когато да се помоля за тебе, за служителите ти и за народа ти, за да бъдат изтребени жабите от теб и от къщите ти и да останат само в Нил.
\s5
\v 10 Фараонът отговори: Утре. А той му заяви: Ще бъде, според както си казал, за да познаеш, че няма никой, подобен на Господа, нашия Бог.
\v 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.
\v 12 Тогава Моисей и Аарон излязоха от двореца на фараона; и Моисей се помоли на Господа относно жабите, които беше пратил върху фараона.
\s5
\v 13 И Господ направи според думите на Моисей; жабите измряха в къщите, в дворовете и в нивите.
\v 14 И ги събираха на купове; и земята се усмърдя.
\v 15 А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както Господ беше предсказал.
\s5
\v 16 След това Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на мушици в цялата Египетска земя.
\v 17 И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя.
\s5
\v 18 И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните.
\v 19 Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше предсказал.
\s5
\v 20 После Господ каза на Моисей: Стани утре рано и застани пред фараона (ето, той излиза, за да отиде при водата на Нил), и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.
\v 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.
\s5
\v 22 Но в онзи ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живее народът Ми, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ в тази земя.
\v 23 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение.
\v 24 И Господ направи така; гъсти рояци мухи навлязоха във фараоновия дворец и в къщите на служителите му, и в цялата Египетска земя; земята бе поразена от рояците мухи.
\s5
\v 25 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя.
\v 26 Но Моисей каза: Не е правилно да направим така, защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; и ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?
\v 27 Ще отидем в пустинята на разстояние колкото тридневен път и ще жертваме на Господа, нашия Бог, така, както Той би ни казал.
\s5
\v 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на Господа, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене.
\v 29 Моисей каза: Щом те напусна, ще се помоля на Господа да се махнат утре рояците мухи от двореца на фараона, от служителите му и от народа му; но нека фараонът не продължава да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на Господа.
\s5
\v 30 И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на Господа.
\v 31 И Господ направи така, както Моисей се молеше; Той премахна рояците мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.
\v 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.
\s5
\c 9
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.
\v 2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,
\v 3 ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.
\v 4 И Господ ще постави преграда между Израилевия и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре.
\s5
\v 5 И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.
\v 6 На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.
\v 7 Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.
\s5
\v 8 Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;
\v 9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.
\v 10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.
\s5
\v 11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.
\v 12 Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.
\s5
\v 13 След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.
\v 14 Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.
\s5
\v 15 Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.
\v 16 Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.
\v 17 Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?
\s5
\v 18 Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.
\v 19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.
\s5
\v 20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;
\v 21 а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.
\s5
\v 22 Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.
\v 23 Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.
\v 24 Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.
\s5
\v 25 В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.
\v 26 Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град.
\s5
\v 27 Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.
\v 28 Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.
\s5
\v 29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.
\v 30 Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.
\s5
\v 31 (Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;
\v 32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)
\v 33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
\s5
\v 34 Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.
\v 35 Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.
\s5
\c 10
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона, защото Аз закоравих и сърцето на служителите му, за да покажа тези Мои знамения между тях
\v 2 и за да разказваш на сина си и на внука си това, което направих с египтяните, и знаменията, които показах между тях, за да познаете, че Аз съм Господ.
\s5
\v 3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и му казаха: Така говори Господ, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни народа Ми, за да Ми послужат.
\v 4 Защото, ако откажеш да пуснеш народа Ми, утре ще докарам скакалци в пределите ти;
\s5
\v 5 те ще покрият лицето на земята, така че да не може човек да види земята, и ще унищожат останалото, което оцелее, това, което ви остава от градушката, и ще изядат всичките дървета, които растат по полетата ви,
\v 6 и ще се напълнят с тях къщите ти и къщите на всичките ти служители, и къщите на всички египтяни – нещо, което не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откакто са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна и излезе от двореца на фараона.
\s5
\v 7 Тогава служителите на фараона му казаха: Докога ще ни бъде примка този човек? Пусни ги да послужат на Йехова, своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет загива?
\v 8 Тогава пак доведоха Моисей и Аарон при фараона, който им каза: Идете, послужете на Йехова, вашия Бог, но точно кои ще отидат?
\s5
\v 9 А Моисей отговори: Ще отидем с младите и старите, със синовете и дъщерите, с овцете и говедата ще отидем, защото трябва да отпразнуваме празник на Йехова.
\v 10 Тогава фараонът им каза: Нека Йехова бъде с вас, дори ако ви пусна с челядта ви. Но внимавайте, защото имате лоши намерения.
\v 11 Не съм съгласен; идете сега вие, мъжете, и послужете на Йехова, защото това поискахте. И ги изгониха от фараоновия дворец.
\s5
\v 12 Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изядат цялата трева на земята, всичко, което оцеля от градушката.
\v 13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; а Господ изпрати източен вятър на земята през целия онзи ден и цялата нощ и на сутринта източният вятър докара скакалците.
\s5
\v 14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя и нападнаха по всички египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.
\v 15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня, и изядоха цялата трева в страната и всички плодове на дърветата, които бяха оцелели от градушката; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.
\s5
\v 16 Тогава фараонът бързо повика Моисей и Аарон и каза: Съгреших пред Йехова, вашия Бог, и пред вас.
\v 17 Но сега прости, моля, греха ми само този път и се помолете на Йехова, вашия Бог, само да отмахне от мене тази смърт.
\v 18 И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на Господа.
\s5
\v 19 И Господ промени посоката на вятъра, като докара много силен западен вятър, който вдигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана нито един скакалец по всички египетски предели.
\v 20 Но Господ закорави сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.
\s5
\v 21 Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя – тъмнина, която е толкова гъста, че може да се пипа.
\v 22 Моисей протегна ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дни.
\v 23 Хората не се виждаха един друг и за три дни никой не можа да помръдне от мястото си, но в жилищата на всички израилтяни беше светло.
\s5
\v 24 Тогава фараонът повика Моисей и каза: Идете и се поклонете на Йехова; само овцете ви и говедата ви нека останат; а семействата ви нека отидат с вас.
\v 25 Но Моисей отговори: Обаче ти трябва да ни позволиш да извършим и жертвоприношения и всеизгаряния, за да пожертваме на Господа, нашия Бог;
\v 26 така че и добитъкът ни ще дойде с нас; няма да остане зад нас нито едно животно, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертваме на Господа, нашия Бог; и когато пристигнем там, няма да има с какво да послужим на Господа.
\s5
\v 27 Но Господ закорави сърцето на фараона и той не склони да ги пусне.
\v 28 Тогава фараонът каза на Моисей: Махни се от мене; не искам повече да виждаш лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.
\v 29 А Моисей отговори: Право казваш; няма да видя вече лицето ти.
\s5
\c 11
\p
\v 1 (А Господ беше казал на Моисей: Още една напаст ще нанеса на фараона и на Египет, след което той ще ви пусне оттук; но когато ви пусне, ще ви пропъди окончателно оттук.
\v 2 И така, кажи на народа и нека всеки израилтянин поиска от съседа си и всяка израилтянка от съседката си сребърни и златни вещи.
\v 3 А Господ беше дал на народа да спечелят доверието на египтяните. При това Моисей беше станал много почитан човек в Египетската земя пред фараоновите служители и пред народа.)
\s5
\v 4 Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет;
\v 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка.
\s5
\v 6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.
\v 7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.
\v 8 Всички твои служители ще дойдат при мене, ще се поклонят пред мен и ще кажат: Излез ти с целия народ, който те следва. И след това ще изляза. И Моисей излезе от фараоновия дворец много разгневен.
\s5
\v 9 (А Господ беше казал на Моисей: Фараонът няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудни, непостижими дела в Египетската земя.
\v 10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тези чудеса пред фараона, но Господ беше закоравил сърцето на фараона и той не беше пуснал израилтяните от земята си.)
\s5
\c 12
\s Пасха
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей и Аарон в Египетската земя:
\v 2 Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
\s5
\v 3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство.
\v 4 Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде.
\s5
\v 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете.
\v 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер.
\v 7 После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат.
\v 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
\s5
\v 9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
\v 10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън.
\v 11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова.
\s5
\v 12 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова.
\v 13 И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст.
\v 14 Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате.
\s5
\v 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил.
\v 16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
\s5
\v 17 И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения.
\v 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
\s5
\v 19 Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен.
\v 20 Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете.
\s5
\v 21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израилеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне.
\v 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта.
\s5
\v 23 Защото Господ ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.
\s5
\v 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.
\v 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд.
\s5
\v 26 А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?,
\v 27 ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони.
\v 28 И израилтяните отидоха и направиха, както Господ заповяда на Моисей и Аарон.
\s5
\v 29 Посреднощ Господ порази всяко първородно същество в Египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка.
\v 30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
\s5
\v 31 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте,
\v 32 подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен.
\v 33 Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме.
\s5
\v 34 И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.
\v 35 А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;
\v 36 и Господ беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
\s Излизане от Египет през пасхалната нощ
\s5
\p
\v 37 И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата.
\v 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда.
\v 39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие.
\v 40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.
\s5
\v 41 И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото Господне войнство излезе от Египетската земя.
\v 42 Това е нощ, определена за бдения, защото Господ ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за Господа.
\s5
\v 43 И Господ каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея;
\v 44 обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан.
\s5
\v 45 Никой пришълец или наемник да не яде от нея.
\v 46 Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите.
\s5
\v 47 Цялото общество израилтяни да я пазят.
\v 48 И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на Господа, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея.
\s5
\v 49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас.
\v 50 И всички израилтяни направиха, както Господ заповяда на Моисей и Аарон.
\v 51 И така, в същия онзи ден Господ изведе израилтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство.
\s5
\c 13
\p
\v 1 Господ каза още на Моисей:
\v 2 Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое.
\s5
\v 3 Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.
\v 4 Вие излизате днес, в месец Авив.
\v 5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.
\s5
\v 6 Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа.
\v 7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.
\s5
\v 8 И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
\v 9 Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.
\v 10 И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.
\s5
\v 11 А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,
\v 12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа.
\v 13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
\s5
\v 14 После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;
\v 15 понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.
\v 16 Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.
\s5
\v 17 А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
\v 18 Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
\s5
\v 19 Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.
\v 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.
\v 21 И Господ вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.
\v 22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
\s5
\c 14
\s Преминаване през Червено море
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей:
\v 2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
\v 3 Защото фараонът ще каже за израилтяните: Те са се изгубили в земята; пустинята ги е затворила.
\s5
\v 4 И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще започне да ги преследва; но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните направиха така.
\v 5 А когато египетският цар получи известие, че народът е побегнал, сърцето на фараона и служителите му се обърна против този народ и казаха: Какво е това, което направихме, че пуснахме Израил да не ни работи вече?
\s5
\v 6 Затова фараонът впрегна колесницата си и събра войската си при себе си;
\v 7 взе и шестстотин бойни колесници, както и всички египетски колесници, с началници над всичките.
\v 8 И Господ закорави сърцето на египетския цар фараон, така че той преследваше израилтяните (защото израилтяните бяха излезли с дръзновение оттам),
\v 9 и египтяните се спуснаха след тях – всички коне и колесници на фараона, конниците му и войската му, и ги настигнаха, разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
\s5
\v 10 А когато фараонът се приближи, израилтяните видяха, че египтяните идваха след тях; и израилтяните се уплашиха много и извикаха към Господа.
\v 11 Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет?
\v 12 Не ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
\s5
\v 13 А Моисей отвърна на народа: Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века.
\v 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.
\s5
\v 15 Тогава Господ каза на Моисей: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
\v 16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
\v 17 И Аз ще закоравя сърцето на египтяните и ще влязат в морето след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
\v 18 И когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
\s5
\v 19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях,
\v 20 и дойде между Египетското и Израилевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
\s5
\v 21 И така, Моисей протегна ръката си над морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха.
\v 22 Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
\s5
\v 23 А египтяните, всички коне на фараона, колесниците и конниците му – като ги подгониха, влязоха след тях сред морето.
\v 24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и смути войската на египтяните;
\v 25 Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Йехова воюва за тях против египтяните.
\s5
\v 26 Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
\v 27 И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ помете египтяните сред морето.
\v 28 Защото водите се върнаха на мястото си и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един войник от тях.
\s5
\v 29 А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
\v 30 Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и израилтяните видяха египтяните мъртви по морския бряг.
\v 31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и народът се уплаши от Господа и повярваха в Господа и на слугата Му Моисей.
\s5
\c 15
\s Победни песни на Моисей и Мариам
\p
\v 1 Тогава Моисей и израилтяните запяха тази песен на Господа:
\q Ще пея на Господа, защото е величествен;
\q коня и ездача му хвърли в морето.
\q
\s5
\v 2 Господ е сила моя, песен моя.
\q И стана мой Спасител;
\q Той е мой Бог и ще Го прославя,
\q Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.
\q
\v 3 Господ е силен Воин;
\q името Му е Йехова.
\q
\s5
\v 4 Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето;
\q отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
\q
\v 5 Дълбочините ги покриха;
\q като камък слязоха в бездните.
\q
\s5
\v 6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
\q десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
\q
\v 7 С превъзходното Си величие унищожи противниците Си;
\q даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.
\q
\v 8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп,
\q вълните застанаха като грамада,
\q водите на бездната се сгъстиха сред морето.
\q
\s5
\v 9 Неприятелят каза:
\q Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката;
\q страстта ми ще се насити с тях;
\q ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.
\q
\v 10 Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри.
\q Потънаха като олово в силните води.
\q
\v 11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?
\q Кой е подобен на Тебе, величествен в святост,
\q страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?
\q
\s5
\v 12 Протегна десницата Си
\q и земята ги погълна.
\q
\v 13 С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил;
\q упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.
\q
\s5
\v 14 Племената ще чуят и ще затреперят;
\q ужас ще обладае филистимските жители.
\q
\v 15 Тогава ще се уплашат едомските първенци;
\q трепет ще обземе моавските първенци;
\q всички жители на Ханаан ще се стопят.
\q
\s5
\v 16 Страх и трепет ще ги обземе;
\q чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък.
\q Докато замине народът Ти, Господи,
\q докато замине народът, който Си придобил.
\q
\s5
\v 17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство,
\q на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище,
\q в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
\p
\v 18 Господ ще царува до вечни векове.
\s5
\v 19 Защото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през морето по сухо.
\v 20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,
\q
\v 21 а Мариам им пееше ответно:
\q Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко;
\q коня и ездача му хвърли в морето.
\ms ОТ ЧЕРВЕНО МОРЕ ДО ПЛАНИНАТА ХОРИВ
\s Водата в Мера
\s5
\p
\v 22 Тогава Моисей вдигна израилтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.
\v 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).
\s5
\v 24 Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?
\v 25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:
\v 26 Ако внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
\s5
\v 27 После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
\s5
\c 16
\s Манната и пъдпъдъците
\p
\v 1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
\v 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.
\v 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
\s5
\v 4 Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.
\v 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
\s5
\v 6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;
\v 7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?
\v 8 Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.
\s5
\v 9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.
\v 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.
\v 11 И Господ каза на Моисей:
\v 12 Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
\s5
\v 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
\v 14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
\v 15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
\s5
\v 16 Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
\v 17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
\v 18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
\s5
\v 19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
\v 20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.
\v 21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
\s5
\v 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.
\v 23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.
\s5
\v 24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.
\v 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.
\s5
\v 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.
\v 27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
\s5
\v 28 Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
\v 29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.
\v 30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.
\s5
\v 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
\v 32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
\s5
\v 33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.
\v 34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.
\v 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
\v 36 А гоморът е една десета от ефата.
\s5
\c 17
\s Вода от канарата в Рафидим
\p
\v 1 След това цялото общество израелтяни тръгнаха от пустинята Син, като пътуванията им бяха според Господнята заповед; и разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода, за да пие народът.
\v 2 Затова народът се караше с Моисей: Дай ни да пием вода. А Моисей им отговори: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?
\v 3 Но народът ожадня и роптаеше против Моисей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и децата ни, и добитъка ни?
\s5
\v 4 Тогава Моисей извика към Господа: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.
\v 5 А Господ отвърна на Моисей: Мини пред народа, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
\v 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там, на канарата в Хорив; а ти ударѝ канарата и от нея ще потече вода, за да пие народът. И Моисей направи така пред очите на Израилевите старейшини.
\v 7 И нарече мястото Маса и Мерива, поради карането на израилтяните и понеже изпитаха Господа: Дали Господ е между нас, или не?
\s Победа над Амалик
\s5
\p
\v 8 По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим.
\v 9 А Моисей каза на Исус Навин: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
\v 10 И Исус направи, според както му каза Моисей, и се би с Амалик; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
\s5
\v 11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше.
\v 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.
\v 13 Така Исус порази Амалик и народа му с острието на меча.
\s5
\v 14 Тогава Господ каза на Моисей: Запиши в книгата за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето.
\v 15 И Моисей издигна там жертвеник, който нарече Йехова Нисий,
\v 16 като каза: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
\s5
\c 18
\s Среща на Моисей с Йотор
\p
\v 1 След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израил, как Господ извел Израил от Египет,
\v 2 то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),
\v 3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;
\v 4 името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);
\s5
\v 5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,
\v 6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.
\s5
\v 7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.
\v 8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израил, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.
\s5
\v 9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израил, като го избави от ръката на египтяните.
\v 10 Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.
\v 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове – даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.
\s5
\v 12 Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
\s5
\v 13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.
\v 14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?
\s5
\v 15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.
\v 16 Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.
\s5
\v 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
\v 18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.
\v 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам – и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;
\v 20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.
\s5
\v 21 Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
\v 22 и те нека съдят народа винаги – всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.
\v 23 Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.
\s5
\v 24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.
\v 25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
\v 26 Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.
\v 27 След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.
\s5
\c 19
\ms ЗАВЕТ И ЗАКОН ПРИ ПЛАНИНАТА СИНАЙ
\s Израилтяните на планината Синай
\p
\v 1 В третия месец от излизането на израилтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.
\v 2 Като се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израил разпъна шатрите си срещу планината.
\s5
\v 3 И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил:
\v 4 Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.
\v 5 И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
\v 6 и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
\s5
\v 7 И така, Моисей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които Господ му заповяда.
\v 8 А целият народ отговори едногласно: Всичко, което Господ е казал, ще направим. И Моисей предаде на Господа отговора на народа.
\v 9 Тогава Господ каза на Моисей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на Господа думите на народа,
\s5
\v 10 Господ каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си;
\v 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ.
\s5
\v 12 И да поставиш прегради наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите ѝ; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;
\v 13 обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели – било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината.
\s5
\v 14 И така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха дрехите си.
\v 15 Той каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
\s5
\v 16 А сутринта на третия ден имаше гръм и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепери.
\v 17 Тогава Моисей изведе народа от стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.
\v 18 А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът ѝ се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно.
\s5
\v 19 И когато тръбният глас се усилваше, Моисей извика и Бог му отговори с глас.
\v 20 Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисей до върха на планината; и Моисей се изкачи.
\v 21 Тогава Господ каза на Моисей: Слез, заповядай на народа да не се втурнат нагоре към Господа, за да гледат, да не би да паднат мнозина от тях.
\v 22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не ги порази Господ.
\s5
\v 23 А Моисей отговори на Господа: Народът не може да се изкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал: Постави прегради около планината и я освети.
\v 24 Но Господ му каза: Иди, слез, после да се изкачиш ти и Аарон с теб; а свещениците и народът да не се втурнат нагоре и да не се качват към Господа, за да не ги порази Той.
\v 25 И така, Моисей слезе при народа и им каза това.
\s5
\c 20
\s Десетте Божии заповеди
\p
\v 1 Тогава Бог изговори всички тези думи:
\v 2 Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.
\v 3 Да нямаш други богове освен Мене.
\s5
\v 4 Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята;
\v 5 да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,
\v 6 а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
\s5
\v 7 Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
\s5
\v 8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
\v 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
\v 10 а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти;
\v 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
\s5
\v 12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.
\v 13 Не убивай.
\v 14 Не прелюбодействай.
\s5
\v 15 Не кради.
\v 16 Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
\v 17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.
\s5
\v 18 И целият народ гледаше и слушаше гръмотевиците, светкавиците, тръбния глас и димящата планина; и като видя това, народът се оттегли и застана надалеч.
\v 19 Те казаха на Моисей: Ти говорѝ на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.
\v 20 Но Моисей каза на народа: Не се бойте; Бог дойде да ви изпита и за да имате страх от Него и да не съгрешавате.
\s Закон за жертвеника
\p
\v 21 Така народът стоеше надалеч. А Моисей се приближи до гъстия мрак, където беше Бог.
\s5
\v 22 Тогава Господ каза на Моисей: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.
\v 23 Не правете други богове редом с Мене; не си правете богове от сребро и злато.
\s5
\v 24 От пръст Ми издигай жертвеник и жертвай на него всеизгарянията си и мирните си приноси, овцете и говедата си. На всяко място, където ще направя да помнят Името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям.
\v 25 Но ако Ми издигнеш каменен жертвеник, не го гради от дялани камъни; защото ако го докоснеш със сечиво, ще го оскверниш.
\v 26 И да не се изкачваш на жертвеника Ми по стъпала, за да не се открие голотата ти на него.
\s5
\c 21
\s Закон за робите
\p
\v 1 Ето законите, които ще представиш пред тях.
\s5
\v 2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
\v 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
\v 4 Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.
\s5
\v 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,
\v 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.
\s5
\v 7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.
\v 8 Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.
\s5
\v 9 Но ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.
\v 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.
\v 11 А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
\s Закон срещу насилието
\s5
\p
\v 12 Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.
\v 13 Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.
\v 14 Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.
\s5
\v 15 Който удари баща си или майка си, да бъде убит.
\v 16 Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.
\v 17 Който кълне баща си или майка си, да бъде убит.
\s5
\v 18 Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;
\v 19 и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.
\s5
\v 20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.
\v 21 Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.
\s5
\v 22 Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.
\v 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
\v 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
\v 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
\s5
\v 26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.
\v 27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.
\s5
\v 28 Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
\v 29 Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.
\v 30 Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.
\s5
\v 31 Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.
\v 32 Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.
\s5
\v 33 Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
\v 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
\s5
\v 35 Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.
\v 36 Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.
\s5
\c 22
\s За собствеността
\p
\v 1 Ако някой открадне вол или овца и го заколи или продаде, да заплати пет вола за вола и четири овце за овцата.
\v 2 (Ако крадецът бъде заварен, когато е влязъл с взлом, и го ударят, и умре, няма да бъде овъзмездено кръв за него.
\v 3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще бъде овъзмездено кръв за него.) Крадецът трябва непременно да заплати; но ако няма с какво, да бъде продаден той за откраднатото.
\v 4 И ако откраднатото, било вол, осел или овца, бъде намерено живо, ще плати двойно.
\s5
\v 5 Ако някой стане причина за нива или лозе да бъдат изядени, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.
\s5
\v 6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или неожънати класове, или ниви, то, който е запалил огъня, непременно ще заплати за щетите.
\s5
\v 7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако бъде намерен крадецът, той ще заплати двойно,
\v 8 но ако не бъде намерен крадецът, тогава стопанинът на къщата ще бъде заведен пред съдиите, за да се издири дали е сложил ръка върху имота на ближния си.
\v 9 За всякакъв вид престъпление – относно вол, осел, овца, дреха или каквото и да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово – делото между двамата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.
\s5
\v 10 Ако някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,
\v 11 спорът ще бъде решен, когато пазачът се закълне в името на Господа, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му да приеме това свидетелство, а пазачът няма да плаща.
\v 12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.
\v 13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.
\s5
\v 14 Ако някой заеме от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, ще го заплати.
\v 15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако животното е било наето с пари, ще отиде за наема си.
\s Закон за посегателство над личността
\s5
\p
\v 16 Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, да плати вено за нея и да я вземе за жена.
\v 17 Но ако баща ѝ откаже да му я даде, да плати в пари според веното на девиците.
\s5
\v 18 Жена магьосница да не оставиш жива.
\v 19 Всеки скотоложник трябва да умре.
\s5
\v 20 Който жертва на когото и да било бог, освен само на Господа, да бъде обречен на изтребление.
\v 21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.
\s5
\v 22 Да не тормозите вдовица или сираче.
\v 23 Защото, ако ги тормозите по някакъв начин и те извикат към Мене, ще послушам вика им
\v 24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с меч; и вашите жени ще останат вдовици, а вашите деца – сирачета.
\s5
\v 25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед сред Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.
\v 26 Ако вземеш в залог връхната дреха на ближния си, до залязване на слънцето да му я върнеш,
\v 27 защото това е едничката му завивка, това е покривалото за тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.
\s5
\v 28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на народа си.
\s5
\v 29 Да не се забавиш да принесеш първото зърно от почистеното на хармана си и на лина си. Първородния между синовете си да посветиш на Мене.
\v 30 Така ще постъпиш с говедото и с овцата си; седем дни ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го посветиш на Мене.
\v 31 Бъдете за Мене святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.
\s5
\c 23
\p
\v 1 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействаш на неправедния и да не свидетелстваш в полза на неправдата.
\v 2 Да не следваш множеството във вършенето на зло; нито да свидетелстваш в съдебно дело, като изкривяваш правосъдието, вземайки страната на тълпата;
\v 3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в съдебното му дело.
\s5
\v 4 Ако срещнеш заблудилия се вол или осел на неприятеля си, да му го закараш.
\v 5 Ако видиш, че оселът на неприятеля ти е паднал под товара си и не ти се иска да му помогнеш, помогни заедно с него.
\s5
\v 6 Да не изкривяваш правото на сиромасите в съдебните им дела.
\v 7 Отдалечавай се от всяка несправедлива работа и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.
\v 8 Да не приемаш подкупи, защото подкупите заслепяват зрящите и изкривяват думите на праведните.
\v 9 И да не угнетяваш чужденеца, защото вие знаете какво мъчи сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.
\s Закон за земята и съботата
\s5
\p
\v 10 Шест години да засяваш земята си и да събираш плодовете ѝ;
\v 11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я обработваш, за да се хранят сиромасите между народа ти от самораслото и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си, и с маслините си.
\s5
\v 12 Шест дни да вършиш работата си; а на седмия да си почиваш, за да си отпочине волът ти и оселът ти и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.
\v 13 И внимавайте във всичко, което съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито то да се чува от устата ви.
\s Празници
\s5
\p
\v 14 Три пъти в годината да празнуваш празници, посветени на Мене.
\v 15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дни да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл от Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;
\s5
\v 16 и празника на жътвата, на първите плодове от труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата в края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.
\v 17 Три пъти в годината всичките израилтяни от мъжки пол да се явяват пред Господа Йехова.
\s5
\v 18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.
\v 19 Първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.
\s Обещания и наставления
\s5
\p
\v 20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил.
\v 21 Внимавайте спрямо него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.
\v 22 Но ако слушаш внимателно гласа му и вършиш всичко, каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
\s5
\v 23 Защото ангелът Ми ще върви пред теб и ще те въведе при аморейците, хетите, ферезейците, ханаанците, евейците и йевусейците; и ще ги изтребя.
\v 24 Да не се кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им, а да ги сринеш напълно и да изпотрошиш стълбовете им.
\v 25 А да служиш на Господа, вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще премахвам всяка болест помежду ви.
\s5
\v 26 Няма да има помятаща или бездетна жена в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.
\v 27 Ще предизвикам пред вас ужас от Мен и ще обезсиля всичките народи, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.
\v 28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят пред теб евейците, ханаанците и хетите.
\v 29 Няма да ги прогоня пред тебе за една година да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.
\s5
\v 30 Малко по малко ще ги прогонвам пред тебе, докато се размножиш и завладееш земята.
\v 31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море и от пустинята до река Ефрат; защото ще предам местните жители в ръката ти и ти ще ги прогониш пред себе си.
\v 32 Да не сключваш завет с тях, нито с боговете им.
\v 33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще ти бъде примка.
\s5
\c 24
\s Потвърждаване на Завета
\p
\v 1 Бог каза още на Моисей: Изкачете се на планината на Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и се поклонете отдалеч;
\v 2 само Моисей ще се приближи до Господа, а те няма да се приближат, нито народът ще се изкачи с него.
\s5
\v 3 Тогава Моисей дойде и каза на народа всички слова и закони на Господа; и целият народ едногласно отговори: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.
\v 4 И Моисей написа всички Господни слова; а на сутринта, като стана рано, издигна жертвеник под планината, където изправи и дванадесет стълба според дванадесетте Израилеви племена.
\s5
\v 5 После изпрати момци от Израилевите синове и те принесоха всеизгаряния, и пожертваха на Господа телета за мирни жертви.
\v 6 А Моисей взе половината от кръвта и я изля в паници, а с другата половина от кръвта поръси върху жертвеника.
\s5
\v 7 После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни.
\v 8 Тогава Моисей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия.
\s5
\v 9 И така, Моисей и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини се изкачиха горе.
\v 10 Там видяха Израилевия Бог: под краката Му имаше нещо като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе.
\v 11 Но Бог не порази Израилевите водачи. И те видяха Бога и там ядоха и пиха.
\s5
\v 12 Тогава Господ каза на Моисей: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш.
\v 13 И така, Моисей стана със служителя си Исус и Моисей се изкачи на Божията планина.
\s5
\v 14 А каза на старейшините: Чакайте ни тук, докато се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има жалба, нека отиде при тях.
\v 15 Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината.
\s5
\v 16 Господнята слава застана на Синайската планина и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ извика към Моисей всред облака.
\v 17 И видът на Господнята слава по върха на планината изглеждаше на израилтяните като поглъщащ огън.
\v 18 И така, Моисей влезе сред облака и се изкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дни и четиридесет нощи.
\s5
\c 25
\s Приноси и принадлежности на скинията
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей:
\v 2 Кажи на израилтяните да Ми поднесат принос; от всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен.
\s5
\v 3 А ето какъв принос ще приемете от тях: злато, сребро и мед,
\v 4 синьо, мораво, червено, висон и козя кожа,
\v 5 червено боядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво,
\v 6 масло за осветление и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
\v 7 оникси и камъни, които се поставят на ефода и на нагръдника.
\s5
\v 8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
\v 9 Според всичко, което ти показвам – образеца на скинията и образеца на всичките ѝ принадлежности, – така да я направите.
\s5
\v 10 Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и лакът и половина висок.
\v 11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.
\s5
\v 12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна и две колелца на другата му страна.
\v 13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато,
\v 14 и да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да бъде носен ковчегът с тях.
\s5
\v 15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да не се изваждат от него.
\v 16 И да сложиш в ковчега плочите на свидетелството, които ще ти дам.
\v 17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго и лакът и половина широко.
\v 18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.
\s5
\v 19 Да направиш един херувим на единия край и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.
\v 20 Херувимите да бъдат с разперени отгоре крила и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; лицата на херувимите да бъдат обърнати към умилостивилището.
\v 21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да поставиш плочите на свидетелството, което ще ти дам.
\s5
\v 22 Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядвам за израилтяните.
\s5
\v 23 Да направиш трапеза от ситимово дърво два лакътя дълга, един лакът широка и лакът и половина висока.
\v 24 Да я обковеш с чисто злато и да ѝ направиш златен венец наоколо.
\s5
\v 25 Да ѝ направиш и перваз наоколо, една длан широк, и да направиш златен венец около перваза ѝ.
\v 26 Да ѝ направиш и четири златни колелца и да поставиш колелцата на четирите ѝ ъгъла, които са при четирите ѝ крака.
\v 27 Колелцата да бъдат до самия перваз – като халки на върлините, за да се носи трапезата.
\s5
\v 28 Върлините ще направиш от ситимово дърво и да ги обковеш със злато, и трапезата да се носи с тях.
\v 29 И да направиш блюдата ѝ, кадилниците ѝ, стомните ѝ и тасовете ѝ за употреба при възлиянията пред Господа; от чисто злато да ги направиш.
\v 30 А на трапезата постоянно да слагаш хлябове за принос пред Мене.
\s5
\v 31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, разклоненията му, чашките му, топчиците му и цветята му да са част от самия него.
\v 32 От страните му да се издават шест клона – три клона на светилника от едната му страна и три клона на светилника от другата му страна.
\s5
\v 33 На единия клон да има три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; и на другия клон – три чашки като бадеми и една топчица, и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.
\v 34 На стъблото на светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.
\s5
\v 35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под първите два клона една топчица, част от самия него, и под вторите два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.
\v 36 Топчиците им и разклоненията им да са част от самия него; светилникът да бъде цял изкован от чисто злато.
\s5
\v 37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят пред него.
\v 38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.
\v 39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тези прибори.
\v 40 Внимавай да ги направиш според образеца им, който ти беше показан на планината.
\s5
\c 26
\s Наредби за построяване на скинията
\p
\v 1 При това да направиш скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя; на тях да извезаш изкусно изработени херувими.
\v 2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя и широчината на всяка завеса – четири лакътя, всички завеси да имат една мярка.
\v 3 Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и другите пет завеси да бъдат скачени една с друга.
\s5
\v 4 И да направиш сини петлици по края на онази завеса, която е последна от първите скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.
\v 5 Да направиш петдесет петлици на едната завеса и петдесет петлици да направиш по края на завесата, която е във вторите скачени завеси; петлиците да са една срещу друга.
\v 6 Да направиш и петдесет златни куки и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло.
\s5
\v 7 Да направиш завеси от козя кожа за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси;
\v 8 дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя и широчината на всяка завеса – четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка.
\v 9 И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията.
\s5
\v 10 Да направиш петдесет петлици по края на онази завеса, която е последна от първите скачени завеси, и петдесет петлици по края на завесата, която е последна от вторите скачени завеси.
\v 11 И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петлиците, и така да съединиш покрива, че да е едно цяло.
\s5
\v 12 А онази част, която остава в повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията.
\v 13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава в повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива.
\v 14 Също да направиш покрив за скинията от боядисани в червено овнешки кожи и отгоре му – едно покривало от язовски кожи.
\s5
\v 15 Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени.
\v 16 Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска и лакът и половина – широчината на всяка дъска;
\v 17 и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията.
\v 18 И дъските на скинията да направиш: двадесет дъски за южната страна към пладне;
\s5
\v 19 и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа.
\v 20 Също за втората страна на скинията, която е северната, да направиш двадесет дъски
\v 21 и четиридесетте им сребърни подложки – две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.
\s5
\v 22 А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски.
\v 23 И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна;
\v 24 да бъдат скачени отдолу, а отгоре да бъдат свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете дъски; те нека бъдат за двата ъгъла.
\v 25 Така да бъдат осем дъски и сребърните им подложки, шестнадесет подложки – две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.
\s5
\v 26 И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията;
\v 27 пет лоста за дъските от другата страна на скинията и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.
\v 28 А средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край.
\s5
\v 29 Дъските да обковеш със злато и колелцата им да направиш от злато за халки на лостовете; да обковеш и лостовете със злато.
\v 30 Да издигнеш скинията според образеца ѝ, който ти беше показан на планината.
\s5
\v 31 И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон и да извезаш на нея изкусно изработени херувими.
\v 32 Да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, които да стоят на четири сребърни подложки.
\v 33 Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре на завесата, ковчега с плочите на свидетелството, така че завесата да ви отделя светилището от Светая Светих.
\s5
\v 34 И да положиш умилостивилището върху ковчега с плочите на свидетелството в Светая Светих.
\v 35 А трапезата да положиш отвън завесата и светилника – срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна.
\s5
\v 36 Да направиш за врата на шатъра завеса, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон.
\v 37 И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.
\s5
\c 27
\s Жертвеник и двор на скинията
\p
\v 1 Да направиш жертвеника от ситимово дърво, пет лакътя широк; жертвеникът да бъде квадратен и височината му да бъде три лакътя.
\v 2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.
\s5
\v 3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; всичките му прибори да направиш медни.
\v 4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца.
\s5
\v 5 Да я положиш под полицата, която е около жертвеника отдолу, така че мрежата да стигне до средата на жертвеника.
\v 6 Да направиш и върлини за жертвеника, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед.
\s5
\v 7 Върлините да се проврат през колелцата и върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, за да се носи с тях.
\v 8 Кух, от дъски, да направиш жертвеника отвътре; както ти бе показано на планината, така да го направиш.
\s5
\v 9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя.
\v 10 Стълбовете му да бъдат двадесет и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
\s5
\v 11 Също по дължината по северната страна да има завеси, дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
\v 12 После за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки.
\v 13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя.
\s5
\v 14 И завесите за едната страна на входа да бъдат дълги петнадесет лакътя и за тях три стълба и трите им подложки.
\v 15 Също и за другата страна да има завеси, петнадесет лакътя дълги, и за тях три стълба с трите им подложки.
\v 16 А за входа на двора да има покривка, дълга двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки.
\s5
\v 17 Всички стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни.
\v 18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; завесите му да са от препреден висон и подложките на стълбовете му медни.
\v 19 Всички прибори на скинията за всяка служба в нея, всичките ѝ колове и всички колове на двора да бъдат медни.
\s5
\v 20 И ти заповядай на израилтяните да ти донасят елей първоток, чист, за осветление, за да горят винаги светилата.
\v 21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до сутрин пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.
\s5
\c 28
\s Одежди на свещениците
\p
\v 1 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брат си Аарон и синовете му с него, за да Ми свещенодействат; Аарон и Аароновите синове Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
\v 2 И да направиш свещени одежди на брат си Аарон, да му придават достойнство и чест.
\v 3 Кажи на всички майстори, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарон за освещение, за да Ми свещенодейства.
\s5
\v 4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свещени одежди на брат ти Аарон и на синовете му, за да Ми свещенодействат.
\v 5 И те нека приемат от народа приносите им от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
\s5
\v 6 Да направят ефода изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
\v 7 На двата му края да има две презрамки, които да се вързват, за да бъде затегнат.
\v 8 А препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия ефод от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
\v 9 Да вземеш и два ониксови камъка и да изрежеш на тях имената на синовете на Израил,
\s5
\v 10 шест от имената им на единия камък и имената на останалите шестима на другия камък по реда на раждането им.
\v 11 С изкуството на резбар, който изрязва печати, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израил; и да ги вложиш в златни гнезда.
\v 12 И да сложиш тези два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена.
\s5
\v 13 Да направиш и златни гнезда
\v 14 и две верижки от чисто злато – да ги направиш изплетени като венец, и да закрепиш плетените верижки в гнездата им.
\s5
\v 15 Да направиш нагръдника за отсъждане изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш.
\v 16 Да бъде квадратен, двоен, една педя дълъг и една педя широк.
\s5
\v 17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни; ред рубин, топаз и берил да е първият ред;
\v 18 вторият ред: тюркоаз, сапфир и смарагд;
\v 19 третият ред: хиацинт, ахат и аметист;
\v 20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнезда.
\s5
\v 21 Камъните да бъдат дванадесет според имената на синовете на Израил, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.
\v 22 На нагръдника да направиш изплетени верижки, като венец от чисто злато.
\v 23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да сложиш двете колелца на двата края на нагръдника.
\v 24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника.
\s5
\v 25 А другите два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнезда и да ги сложиш на презрамките на ефода откъм външната му страна.
\v 26 Да направиш още две златни колелца, които да сложиш на другите два края на нагръдника, на онази му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода.
\s5
\v 27 Да направиш и други две златни колелца, които да сложиш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна – там, където се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода.
\v 28 И да вързват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода и за да не се отделя нагръдникът от ефода.
\s5
\v 29 Така Аарон, когато влиза в светилището, ще носи винаги имената на синовете на Израил върху нагръдника за отсъждане на сърцето си, за спомен пред Господа.
\v 30 На нагръдника за отсъждане да положиш и Урим и Тумим, които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги средството за вземане на решения от израилтяните на сърцето си пред Господа.
\s5
\v 31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.
\v 32 В средата на върха ѝ да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и да има тъкана обшивка около отвора си, за да не се къса.
\s5
\v 33 И по полите ѝ да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите ѝ, и златни звънци наоколо помежду им –
\v 34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.
\v 35 Аарон да я носи, когато служи, за да се чува звънтенето ѝ, когато влиза в светилището пред Господа и когато излиза, за да не умре.
\s5
\v 36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш надпис, както се изрязва печат, Свят на Господа.
\v 37 Да я сложиш на син ширит, за да бъде на митрата; да бъде в предната страна на митрата;
\v 38 така да бъде на Аароновото чело, когато Аарон носи нечестието на светите приноси, които израилтяните ще посвещават, и всичките им дарове; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.
\s5
\v 39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да ги направиш везана работа.
\s5
\v 40 А за Аароновите синове да направиш хитони и пояси да им направиш, и превръзки за главата да им направиш, да им придават достойнство и чест.
\v 41 С тези одежди да облечеш брат си Аарон и синовете му с него и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат.
\s5
\v 42 Да им направиш и ленени долни дрехи, които да покриват голотата на тялото им; нека покриват бедрата им от кръста надолу;
\v 43 и нека Аарон и синовете му ги носят, когато влизат в скинията за срещане или когато пристъпват към жертвеника, за да служат в светилището, да не би да си навлекат вина и да умрат. Това да бъде вечен закон за него и за потомството му след него.
\s5
\c 29
\s Посвещаване на свещениците
\p
\v 1 Ето какво да извършиш над тях, за да ги посветиш да Ми свещенодействат. Вземи едно теле и два овена без недостатък
\v 2 и безквасен хляб, безквасни пити, месени с елей, и безквасни кори, намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш.
\s5
\v 3 Да ги сложиш всички в един кош и да ги пренесеш в коша с телето и двата овена.
\v 4 Тогава да приведеш Аарон и синовете му при вратата на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода.
\s5
\v 5 После да вземеш одеждите и да облечеш Аарон с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода,
\v 6 и да сложиш митрата на главата му, и на митрата да сложиш свещения венец.
\v 7 Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и така да го помажеш.
\s5
\v 8 После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони.
\v 9 И да ги опашеш с пояси, Аарон и синовете му, и да им сложиш превръзки за главата. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарон и синовете му.
\s Видове жертви
\s5
\p
\v 10 Тогава да приведеш телето пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на телето.
\v 11 И да заколиш телето пред Господа, при вратата на шатъра за срещане.
\s5
\v 12 После, като вземеш от кръвта на телето, с пръста си да сложиш от нея на роговете на жертвеника и тогава да излееш цялата кръв при основата на жертвеника.
\v 13 И да вземеш цялата тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на черния дроб, и двата бъбрека с тлъстината около тях и да ги изгориш на жертвеника.
\v 14 А месото на телето, кожата му и нечистотиите му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях.
\s5
\v 15 При това да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена.
\v 16 И като заколиш овена, да вземеш кръвта му и с нея да поръсиш навред жертвеника.
\v 17 Тогава да разсечеш овена на късове и като измиеш вътрешностите и краката му, да ги сложиш върху късовете му и главата му.
\v 18 И да изгориш целия овен на жертвеника; това е всеизгаряне на Господа, благоухание, жертва чрез огън на Господа.
\s5
\v 19 След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да поставят ръцете си на главата на овена.
\v 20 Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му и да сложиш от нея на края върху дясното ухо на Аарон и на края върху дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка, и на палеца на десния им крак, и с кръвта да поръсиш навред жертвеника.
\s5
\v 21 Да вземеш от кръвта, която е на жертвеника, и от мирото за помазване и с тях да поръсиш Аарон и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него.
\s5
\v 22 После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината, която покрива вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро (защото е овен за посвещение),
\v 23 и един хляб, една пита, месена с елей, и една кора от коша на безквасните ястия, положени пред Господа.
\s5
\v 24 Всичко това да сложиш върху ръцете на Аарон и върху ръцете на синовете му и да ги полюшнеш пред Господа като движим принос.
\v 25 Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на жертвеника над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън на Господа.
\s5
\v 26 И да вземеш гърдите на овена за посвещението, което е за Аарон, и да ги полюшнеш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял.
\v 27 Да посветиш гърдите на движимия принос и бедрото на приноса за издигане, който е бил полюшнат и който е бил издигнат от овена за посвещението от онзи, който е за Аарон, и от онзи, който е за синовете му.
\v 28 И това ще бъде право на Аарон и синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е принос за издигане; и ще бъде принос за издигане от израилтяните от мирните им жертви, техният принос за издигане на Господа.
\s5
\v 29 А свещените одежди на Аарон ще бъдат за синовете му след него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях.
\v 30 Седем дни да се облича с тях онзи от синовете му, който е свещеник вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището.
\s5
\v 31 Тогава да вземеш овена за посвещението и да свариш месото му на свято място.
\v 32 Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане;
\v 33 да ядат онези приноси, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са святи.
\v 34 И ако остане до сутринта нещо от месото на посвещението или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да не се яде, защото е свято.
\s5
\v 35 Така да направиш на Аарон и на синовете му според всичко, което ти заповядах; седем дни ще полагаш ръце върху тях.
\v 36 И всеки ден да принасяш по едно теле за умилостивение за грях; и да очистиш жертвеника, като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш.
\v 37 Седем дни да правиш умилостивение за жертвеника и да го освещаваш; и жертвеникът ще бъде пресвят; всичко, което се докосва до жертвеника, ще бъде свято.
\s5
\v 38 А ето какво да принасяш на жертвеника: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги.
\v 39 Едното агне да принасяш сутрин, а другото агне да принасяш привечер;
\s5
\v 40 и с едното агне – една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток елей, и четвърт ин вино за принос за възлияние.
\s5
\v 41 А другото агне да принасяш привечер и да правиш с него според стореното на сутрешния принос и според стореното на възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън на Господа.
\v 42 Това да бъде през всичките ви поколения вечно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, където ще се срещам с вас, да говоря там с тебе.
\s5
\v 43 Там ще се срещам с израилтяните; и това място ще се освещава със славата Ми.
\v 44 Ще осветя шатъра за срещане и жертвеника; също Аарон и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействат.
\s5
\v 45 И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог;
\v 46 и те ще познаят, че аз съм Йехова, техният Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Йехова, техният Бог.
\s5
\c 30
\s Жертвеници и други принадлежности
\p
\v 1 Да направиш олтар за кадене на тамян, от ситимово дърво да го направиш;
\v 2 един лакът дълъг и един лакът широк; квадратен да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него.
\s5
\v 3 Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо.
\v 4 А под венеца му да му направиш две златни колелца; да ги направиш близо до двата му ъгъла на двете му страни; и да бъдат халки на върлините, за да го носят с тях.
\s5
\v 5 Да направиш върлините от ситимово дърво и да ги обковеш със злато.
\v 6 Този жертвеник да сложиш пред завесата, която е пред ковчега с плочите на свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, където ще се срещам с теб.
\s5
\v 7 И всяка сутрин Аарон нека кади над него благовонен тамян; когато приготвя светилата, нека кади с него.
\v 8 Когато Аарон запали светилата вечер, нека кади с този тамян; това ще бъде за постоянно кадене пред Господа във всичките ви поколения.
\v 9 На този олтар да не принасяш чужд тамян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да извършвате на него възлияние.
\s5
\v 10 Над роговете му веднъж в годината Аарон да прави умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвято на Господа.
\s5
\v 11 И Господ каза на Моисей:
\v 12 При преброяването на израилтяните, когато вземаш цялото им число, тогава да дадат откуп на Господа всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не бъдат поразени, когато ги преброяваш.
\v 13 Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос на Господа.
\v 14 Всеки, който се причислява към преброените, т. е. който е от двадесет години нагоре, да даде този принос на Господа.
\s5
\v 15 Богатият да не дава повече и сиромахът да не дава по-малко от половин сикъл, когато давате този принос на Господа, за да направите умилостивение за живота си.
\v 16 А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви.
\s5
\v 17 Господ говорѝ още на Моисей:
\v 18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият, и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него.
\s5
\v 19 И Аарон и синовете му да умиват ръцете си и краката си в него.
\v 20 Когато влизат в шатъра за срещане, нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват към олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън на Господа,
\v 21 тогава да умиват ръцете и краката си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.
\s5
\v 22 При това Господ каза на Моисей:
\v 23 Вземи си прекрасни аромати, от чиста смирна, петстотин сикъла, от благоуханна канела половината на това, т.е. двеста и петдесет сикъла, от благоуханна тръстика двеста и петдесет сикъла,
\v 24 от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от елея един ин;
\v 25 и да ги направиш миро за свято помазване – елей, приготвен според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свято помазване.
\s5
\v 26 И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега с плочите на свидетелството,
\v 27 трапезата и всичките ѝ прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар,
\v 28 жертвеника за всеизгарянето с всичките му прибори и умивалника с подложката му;
\s5
\v 29 така да ги осветиш, за да бъдат пресвяти; всичко, което се докосва до тях, ще бъде свято.
\v 30 И да помажеш Аарон и синовете му и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат.
\v 31 И да говориш на израилтяните: Това ще бъде за Мене свято миро за помазване във всичките ви поколения.
\s5
\v 32 Човешка плът да не се помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свято и свято да бъде за вас.
\v 33 Който направи подобно на него или който сложи от него на чужденец, ще бъде изтребен от народа си.
\s5
\v 34 Господ каза още на Моисей: Вземи си аромати: стакти, ониха, галбан; тези аромати с чист ливан; по равни части да бъдат.
\v 35 От тях да направиш тамян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свят.
\v 36 И да счукаш от него много дребно и да сложиш от него пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, където ще се срещам с тебе; този тамян да ви бъде пресвят.
\s5
\v 37 А според състава на този тамян, който ще направиш, да не правите за себе си; той да бъде посветен на Господа.
\v 38 Който направи подобен на него, за да го мирише за удоволствие, да бъде изтребен от народа си.
\s5
\c 31
\s Строители на скинията
\p
\v 1 Господ пак каза на Моисей:
\v 2 Виж, Аз повиках на име Веселеил, сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
\s5
\v 3 и го изпълних с Божия Дух, с мъдрост, със способност, със знание и с всякакво изкуство,
\v 4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед
\v 5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дървени елементи за изработването на всякаква работа.
\s5
\v 6 С него Аз определих Елиав, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз вложих умение в сърцето му, за да направи всичко, което съм ти заповядал:
\v 7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,
\v 8 трапезата и приборите ѝ, златния светилник с всичките му прибори и кадилния олтар,
\v 9 жертвеника за всеизгарянето с всичките му прибори и умивалника с подложката му;
\s5
\v 10 служебните одежди, святите одежди на свещеника Аарон и одеждите на синовете му, за да свещенодействат;
\v 11 мирото за помазване и тамяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, каквото съм ти заповядал, да го направят.
\s За съботата
\s5
\p
\v 12 Господ каза още на Моисей:
\v 13 Кажи също така на израилтяните: Съботите Ми строго да пазите, защото това е знак между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
\v 14 И така, да пазите съботата, защото ви е свята: който я оскверни, да бъде умъртвен; защото всеки, който работи в нея, този човек да бъде изтребен измежду народа си.
\v 15 Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята на Господа; всеки, който работи в съботния ден, да умре.
\s5
\v 16 И така, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.
\v 17 То е знак между Мен и израилтяните завинаги; защото за шест дни Господ направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.
\s5
\v 18 И като свърши говоренето Си с Моисей на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
\s5
\c 32
\s Нарушаване на Завета – златното теле
\p
\v 1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.
\v 2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.
\s5
\v 3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.
\v 4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.
\s5
\v 5 След като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.
\v 6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.
\s5
\v 7 Тогава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.
\v 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.
\s5
\v 9 Господ каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;
\v 10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.
\v 11 Тогава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
\s5
\v 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.
\v 13 Спомнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.
\v 14 Тогава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.
\s5
\v 15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си – плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.
\v 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.
\s5
\v 17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.
\v 18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.
\s5
\v 19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.
\v 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите синове да я изпият.
\s5
\v 21 После Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?
\v 22 Аарон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.
\v 23 Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.
\v 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.
\s5
\v 25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
\v 26 Моисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.
\v 27 Той им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.
\s5
\v 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.
\v 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.
\s5
\v 30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
\v 31 Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.
\v 32 Но сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.
\s5
\v 33 Но Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
\v 34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.
\v 35 Така Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.
\s5
\c 33
\s Възстановяване на Завета на Бога с Израил
\p
\v 1 Господ каза още на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам.
\v 2 И ще изпратя пред теб ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца;
\v 3 и той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя между вас (защото сте твърдоглав народ), да не би да ви довърша по пътя.
\s5
\v 4 Когато народът чу това лошо известие, се наскърби; и никой не си сложи украшения.
\v 5 Защото Господ беше казал на Моисей: Кажи на израилтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас.
\v 6 И така, израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.
\s5
\v 7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за Срещане, и всеки, който търсеше Господа, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
\v 8 И когато Моисей излизаше към шатъра, целият народ стана и стоя, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисей, докато влезе в шатъра.
\v 9 А когато Моисей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше с Моисей.
\s5
\v 10 И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше, всеки на входа на шатъра си, и се кланяше.
\v 11 Господ говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра.
\s5
\v 12 И така, Моисей каза на Господа: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми явил кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми казал: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
\v 13 Ако аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой народ.
\s5
\v 14 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя.
\v 15 А Моисей му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук.
\v 16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята.
\s5
\v 17 Господ каза още на Моисей: И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
\v 18 Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си.
\s5
\v 19 А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.
\v 20 Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
\s5
\v 21 Господ каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата;
\v 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина;
\v 23 после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види.
\s5
\c 34
\p
\v 1 След това Господ каза на Моисей: Издялай си две каменни плочи като първите; и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.
\v 2 Бъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина, и застани пред Мене – там, на върха на планината.
\s5
\v 3 Но никой да не идва с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овцете и говедата да не пасат пред тази планина.
\v 4 И така, Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, се изкачи на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.
\s5
\v 5 И Господ слезе в облака, застана там, до него, и прогласи Господнето Име.
\v 6 Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност,
\v 7 Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.
\s5
\v 8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;
\v 9 и каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде, моля, Господ между нас; защото тези са твърдоглав народ; и прости беззаконието и греха ни и ни вземи за Свое наследство.
\s5
\v 10 А Господ му отговори: Ето, Аз сключвам завет; пред целия твой народ ще извърша такива чудеса, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят; и целият народ, между който си ти, ще види Господнето дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.
\v 11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред теб аморееца, ханаанеца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца;
\s5
\v 12 но внимавай да не сключиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка за вас.
\v 13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
\v 14 защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Йехова, Чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
\s5
\v 15 Внимавай да не би да сключиш договор с жителите на земята и когато те блудстват в поклонение на боговете си и жертват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;
\v 16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си и тези техни дъщери, като блудстват в поклонение на боговете си, да направят и твоите синове да блудстват след боговете им.
\v 17 Да не си направиш лети идоли.
\s5
\v 18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, в определеното време на месец Авив; защото в месец Авив ти излезе от Египет.
\s5
\v 19 Всичко, което се ражда, е Мое, както и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца.
\v 20 А първородното на осела да откупиш с агне; и ако не го откупиш, тогава да му пречупиш врата. Всичките си първородни синове да откупваш. И никой да не се яви пред Мене с празни ръце.
\s5
\v 21 Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш.
\v 22 И да пазиш празника на седмиците, т. е. на първите плодове от жътвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
\s5
\v 23 Три пъти през годината всички твои от мъжки пол да се явят пред Господа Йехова, Израилевия Бог.
\v 24 Защото ще изгоня пред тебе народи и ще разширя пределите ти; и никой няма да пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа, твоя Бог, три пъти през годината.
\s5
\v 25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на Пасхалния празник до сутринта.
\v 26 Първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.
\s5
\v 27 Тогава Господ каза на Моисей: Напиши си тези думи; защото според тези думи Аз сключих завет с теб и с Израил.
\v 28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.
\s5
\v 29 Докато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога.
\v 30 Но Аарон и всички израилтяни, като видяха Моисей, че кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат до него.
\v 31 Затова Моисей ги повика; тогава Аарон и всички началници на обществото се върнаха при него и Моисей говорѝ с тях.
\s5
\v 32 След това се приближиха и всички израилтяни; и той им заповяда всичко, което Господ му беше говорил на Синайската планина.
\v 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, сложи на лицето си покривало.
\s5
\v 34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото, докато излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.
\v 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисей, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак слагаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с Господа.
\s5
\c 35
\s Построяване на скинията
\p
\v 1 След това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.
\v 2 Шест дни да се работи; а седмият ден да ви бъде свят, събота за почивка, посветена на Господа; всеки, който работи в този ден, да бъде умъртвен.
\v 3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.
\s5
\v 4 Моисей говорѝ още на цялото общество израилтяни: Ето какво заповяда Господ:
\v 5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа: злато, сребро и мед,
\v 6 синьо, мораво, червено, висон и козя кожа,
\v 7 червено боядисани овчи кожи, язовски кожи, ситимово дърво,
\v 8 елей за осветление и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
\v 9 ониксови камъни и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
\s5
\v 10 И всеки между вас, който е майстор, нека дойде, за да направи всичко, което заповяда Господ:
\v 11 скинията, покривката ѝ, покривалото ѝ, куките ѝ, дъските ѝ, лостовете ѝ, стълбовете ѝ и подложките ѝ;
\v 12 ковчега и върлините му, умилостивилището и закривателната завеса;
\s5
\v 13 трапезата и върлините ѝ с всичките ѝ прибори, и хляба за постоянно приношение;
\v 14 също и светилника за осветление с приборите му, светилата му и елея за осветление;
\v 15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния тамян, входната покривка за входа на скинията;
\v 16 жертвеника за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му и всичките му прибори, умивалника и подложката му;
\s5
\v 17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и завесата за дворния вход;
\v 18 коловете за скинията и коловете за двора с въжетата им;
\v 19 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди за свещеника Аарон и одеждите за синовете му, за да свещенодействат.
\s5
\v 20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.
\v 21 И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, който желаеше, и донесоха принос на Господа за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за святите одежди.
\v 22 Дойдоха мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обици, пръстени, мъниста и всякакви златни неща – както и всички, които принесоха какъвто и да бил златен принос на Господа.
\s5
\v 23 И всеки, в когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козя кожа, червено боядисани овчи кожи и язовски кожи, ги принесе.
\v 24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос на Господа; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каквато и да било работа на службата, ги принесоха.
\s5
\v 25 Също и всяка жена, която бе майсторка, предеше с ръцете си и принасяше напреденото – синьото, моравото, червеното и висона.
\v 26 Всички жени, чието сърце ги подбуждаше и които умееха, предяха козя вълна.
\s5
\v 27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,
\v 28 и ароматите, и елея за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния тамян.
\v 29 Израилтяните принесоха доброволен принос на Господа, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каквато и да било работа, която Господ чрез Моисей заповяда да се направи.
\s5
\v 30 Тогава Моисей каза на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеил, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,
\v 31 и го изпълни с Божия Дух – с мъдрост, умение, знание и дарба за всеки занаят,
\v 32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;
\v 33 да изсича камъни за влагане и да изрязва дървени елементи, и да работи всяка художествена работа.
\s5
\v 34 И той вложи в неговото сърце и в сърцето на Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, способности да поучават.
\v 35 Изпълни с мъдрост сърцата им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник и на везач със синьо, с мораво, с червено и с висон, и на тъкач – с една дума, работа на онези, които вършат каквато и да било работа, и на онези, които изобретяват художествени изделия.
\s5
\c 36
\p
\v 1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е вложил мъдрост и умение, за да знае да върши каквато и да било работа, за службата на светилището, нека работят, както Господ е заповядал.
\s5
\v 2 Тогава Моисей повика Веселеил, Елиав и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше вложил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;
\v 3 и те приеха от Моисей всички приноси, които израилтяните бяха принесли, за да извършат работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка сутрин още доброволни приноси,
\v 4 всички майстори, които работеха на цялата работа за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше,
\s5
\v 5 и говориха на Моисей: Народът донася много повече, отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши.
\v 6 Затова Моисей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И така, народът се въздържа̀ и не принасяше вече.
\v 7 Защото материалът, който имаха, им беше достатъчен, за да извършат цялата работа и даже повече.
\s5
\v 8 И всички изкусни мъже измежду онези, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя и на тях извезаха изкусно изработени херувими.
\v 9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса – четири лакътя; всички завеси имаха една мярка.
\v 10 Веселеил скачи петте завеси една с друга и другите пет завеси скачи една с друга.
\s5
\v 11 И направи сини петлици по края на онази завеса, която беше последна от първите скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.
\v 12 Петдесет петлици направи на едната завеса и петдесет петлици направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петлиците бяха една срещу друга.
\v 13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло.
\s5
\v 14 После направи завеси от козя кожа за покрив на скинията; единадесет такива завеси направи;
\v 15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя и широчината на всяка завеса – четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка.
\v 16 Той скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно.
\v 17 И направи петдесет петлици по края на онази завеса, която беше последна от първите скачени завеси, и петдесет петлици по края на завесата, която беше последна от вторите скачени завеси.
\s5
\v 18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло.
\v 19 Направи и покрив за скинията от червено боядисани овнешки кожи и върху него постави едно покривало от язовски кожи.
\s5
\v 20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени.
\v 21 Дължината на всяка дъска беше десет лакътя и широчината на всяка дъска – лакът и половина.
\v 22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията.
\v 23 Направи и дъските за скинията – двадесет дъски за южната страна, към пладне;
\s5
\v 24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата ѝ шипа, и две подложки под друга дъска, за двата ѝ шипа.
\v 25 Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски
\v 26 и четиридесетте им сребърни подложки – две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.
\s5
\v 27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски.
\v 28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна.
\s5
\v 29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете дъски на двата ъгъла.
\v 30 Така бяха осем дъски и сребърните им подложки – шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска.
\s5
\v 31 Направи и лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията,
\v 32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.
\v 33 И направи средният лост да преминава през средата на дъските открай докрай.
\v 34 Той обкова дъските със злато и направи колелцата им от злато за халки на лостовете, и обкова лостовете със злато.
\s5
\v 35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон и извеза на нея изкусно изработени херувими.
\v 36 И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки.
\s5
\v 37 Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон,
\v 38 и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.
\s5
\c 37
\p
\v 1 Веселеил направи и ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и лакът и половина висок.
\v 2 Обкова го отвътре и отвън с чисто злато и му направи златен венец наоколо.
\v 3 И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла – две колелца на едната му страна и две колелца на другата му страна.
\s5
\v 4 Направи и върлини от ситимово дърво и ги обкова със злато.
\v 5 Той провря върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът.
\v 6 Направи и умилостивилище от чисто злато – два лакътя и половина дълго и лакът и половина широко.
\s5
\v 7 И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището,
\v 8 един херувим на единия край и един херувим на другия край; херувимите на двата му края направи част от самото умилостивилище.
\v 9 А херувимите бяха с разперени отгоре крила и покриваха с крилата си умилостивилището; лицата им бяха едно срещу друго и бяха обърнати към умилостивилището.
\s5
\v 10 Направи и трапезата от ситимово дърво – два лакътя дълга, един лакът широка и лакът и половина висока.
\v 11 Обкова я с чисто злато и ѝ направи златен венец наоколо.
\v 12 Направи ѝ наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза ѝ.
\v 13 И изля за нея четири златни колелца и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите ѝ крака.
\s5
\v 14 До самия перваз бяха колелцата, като халки на върлините, за да се носи трапезата.
\v 15 Направи върлините от ситимово дърво и ги обкова със злато, за да се носи трапезата с тях.
\v 16 Той направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата ѝ, кадилниците ѝ, тасовете ѝ и поливалниците ѝ, за употреба при приносите на възлиянията.
\s5
\v 17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.
\v 18 Шест клона се издаваха от страните му – три клона на светилника от едната му страна и три клона на светилника от другата му страна.
\v 19 На единия клон имаше три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; и на другия клон – три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така беше и на шестте клона, които се издаваха от светилника.
\s5
\v 20 А на стъблото на светилника имаше четири чашки като бадеми с топчиците им и цветята им.
\v 21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под първите два клона една топчица, под вторите два клона една топчица и под третите два клона една топчица.
\v 22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.
\s5
\v 23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.
\v 24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори.
\s5
\v 25 Веселеил направи кадилния олтар от ситимово дърво – един лакът дълъг и един лакът широк, квадратен; височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него.
\v 26 Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо и роговете му; и му направи златен венец наоколо.
\s5
\v 27 А под венеца му направи две златни колелца, близо до двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат халки на върлините, за да го носят с тях.
\v 28 Върлините направи от ситимово дърво и ги обкова със злато.
\v 29 И направи святото миро за помазване и чистия благоуханен тамян, според изкуството на мироварец.
\s5
\c 38
\p
\v 1 Той направи жертвеника за всеизгаряне от ситимово дърво – пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, квадратен и три лакътя висок.
\v 2 И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и го обкова с мед.
\v 3 Направи и всичките прибори за жертвеника, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни.
\s5
\v 4 Направи за жертвеника медна решетка във вид на мрежа под полицата, която е около жертвеника отдолу, така че да стигне до средата на жертвеника.
\v 5 Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат халки на върлините.
\s5
\v 6 Върлините направи от ситимово дърво и ги обкова с мед.
\v 7 И провря върлините през колелцата от страните на жертвеника, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи жертвеника.
\s5
\v 8 Направи умивалника от мед и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужват.
\s5
\v 9 Направи и двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя;
\v 10 стълбовете им бяха двадесет и медните им подложки – двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
\s5
\v 11 И за северната страна завесите бяха сто лакътя дълги, стълбовете им двадесет и медните им подложки – двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
\v 12 После за западната страна завесите бяха петдесет лакътя дълги, стълбовете им – десет, и подложките им – десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
\s5
\v 13 И за източната страна, която гледа към изток, бяха петдесет лакътя завеси;
\v 14 и завесите за едната страна на входа бяха дълги петнадесет лакътя, стълбовете им – три, и подложките им – три;
\v 15 така беше и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя дълги, стълбовете им – три, и подложките им – три.
\v 16 Всички завеси около двора бяха от препреден висон.
\s5
\v 17 Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни и върховете им обковани със сребро; и всички стълбове на двора бяха опасани със сребро.
\v 18 Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; дължината ѝ беше двадесет лакътя, а височината на ширина пет лакътя, както завесите на двора;
\v 19 и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани със сребро и връзките им сребърни.
\v 20 Всички колчета на скинията и около двора бяха медни.
\s5
\v 21 Това е сборът на вещите за скинията, т. е. за скинията за плочите на свидетелството, както според Моисеевото повеление бяха изброени чрез Итамар, син на свещеника Аарон, за служенето на левитите.
\v 22 Веселеил, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисей;
\v 23 и с него беше Елиав, Ахисамаховият син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон.
\s5
\v 24 Всичкото злато, което бе употребено за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла според сикъла на светилището.
\v 25 А среброто от данъка, наложен върху преброените от обществото, беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла според сикъла на светилището –
\v 26 данък от един бека на глава, т. е. половин сикъл според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, т. е. за онези, които бяха на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
\s5
\v 27 От среброто на стоте таланта бяха излети подложките на светилището и подложките на стълбовете за завесата – сто подложки от сто таланта, един талант за една подложка.
\v 28 И от хилядата седемстотин седемдесет и пет сикъла той направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки.
\v 29 А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла.
\s5
\v 30 От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния жертвеник, медната решетка за него с всички прибори за жертвеника,
\v 31 подложките за стълбовете около двора и подложките за дворния вход, всичките колчета на скинията и всичките колчета за двора наоколо.
\s5
\c 39
\s Одежди за първосвещеника Аарон и синовете му
\p
\v 1 А от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището и направиха свещените одежди за Аарон, както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 2 Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
\v 3 И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка.
\s5
\v 4 Направиха му презрамки, които да се вързват, за да се държи заедно на двата края,
\v 5 и препаската на ефода от същата материя и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 6 Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнезда, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израил.
\v 7 И ги сложи на презрамките на ефода – като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 8 Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
\v 9 Квадратен беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен.
\s5
\v 10 И закрепиха на него четири реда камъни: ред рубин, топаз и берил беше първият ред;
\v 11 вторият ред: тюркоаз, сапфир и смарагд,
\v 12 третият ред: хиацинт, ахат, аметист;
\v 13 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнезда на местата си.
\s5
\v 14 Камъните бяха според имената на синовете на Израил; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях беше изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена.
\v 15 А на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато.
\v 16 Направиха и две златни гнезда и две златни колелца и сложиха двете колелца на двата края на нагръдника.
\s5
\v 17 И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника.
\v 18 А другите два края на двете изплетени верижки поставиха с двете гнезда и ги сложиха на презрамките на ефода от външната му страна.
\s5
\v 19 Направиха и още две златни колелца, които сложиха на двата края на нагръдника, на страната му, която е от вътрешната страна на ефода.
\v 20 Направиха и още други две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна – там, където краищата му се събират, над препаската на ефода.
\s5
\v 21 И вързаха нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така че нагръдникът да не се отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 22 Направи мантията на ефода, тъкана изработка, цялата от синьо.
\v 23 В средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с обшивка около отвора, за да не се къса.
\v 24 По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден висон.
\s5
\v 25 И направиха звънци от чисто злато и сложиха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете –
\v 26 звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 27 Направиха хитоните за Аарон и за синовете му от висон, тъкана изработка;
\v 28 и митрата от висон, великолепните превръзки за главата от висон, ленените долни дрехи от препреден висон;
\v 29 и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 30 Направиха плочицата на светия венец от чисто злато и написаха на нея надпис като изрязване на печат: Свят на Господа.
\v 31 И сложиха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, както Господ заповяда на Моисей.
\s5
\v 32 Така бе завършена цялата работа по скинията, т. е. на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, както Господ заповяда на Моисей; така направиха.
\v 33 Тогава донесоха скинията на Моисей, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му, подложките му,
\v 34 покривката от червено боядисани овнешки кожи и покривката от язовски кожи, и завесата за покриване,
\v 35 ковчега с плочите на свидетелството, с върлините му и умилостивилището,
\s5
\v 36 трапезата, всичките ѝ прибори и хлябовете за приношение,
\v 37 светилника от чисто злато, светилата му – светилата, които трябваше да се наглеждат, всичките му прибори и елея за осветлението,
\v 38 златния олтар, мирото за помазване и благоуханния тамян, покривката за входа на шатъра,
\v 39 медния жертвеник с медната му решетка, върлините му и всичките му прибори, умивалника и подложката му,
\s5
\v 40 завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжетата му и колчетата му, и всички прибори за служене в скинията, т. е. в шатъра за срещане,
\v 41 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди за свещеника Аарон и одеждите за синовете му, за да свещенодействат.
\s5
\v 42 Както Господ заповяда на Моисей, така израилтяните извършиха цялата работа.
\v 43 Моисей видя цялата работа и, ето, както заповяда Господ, така я бяха извършили. И Моисей ги благослови.
\s5
\c 40
\s Установяване и освещаване на скинията
\p
\v 1 Тогава Господ каза на Моисей:
\v 2 На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане.
\s5
\v 3 И да сложиш в него ковчега за плочите на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата.
\v 4 Да внесеш трапезата и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника и да запалиш светилата му.
\s5
\v 5 Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега за плочите на свидетелството и да наместиш покривката за входа на скинията.
\v 6 Да сложиш жертвеника за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане.
\v 7 И да сложиш умивалника между шатъра за срещане и жертвеника и да налееш вода в него.
\s5
\v 8 Да поставиш оградата на околния двор и да окачиш покривката на дворния вход.
\v 9 Да вземеш мирото за помазване и да помажеш скинията и всичко, което е в нея; така да осветиш нея и всичките ѝ принадлежности; и ще бъде свята.
\v 10 И да помажеш жертвеника за всеизгарянето и всичките му прибори, за да осветиш жертвеника; така жертвеникът ще бъде пресвят.
\v 11 Да помажеш и умивалника, и подложката му, за да ги осветиш.
\s5
\v 12 После да приведеш Аарон и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода;
\v 13 и да облечеш Аарон със свещените одежди, да го помажеш и да го посветиш, за да Ми свещенодейства;
\s5
\v 14 да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони
\v 15 и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействат. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения.
\v 16 И Моисей направи всичко, както Господ му заповяда; така направи.
\s5
\v 17 В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията бе издигната.
\v 18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките ѝ, постави дъските и намести лостовете ѝ, и изправи стълбовете ѝ.
\v 19 Той разпростря шатъра върху скинията и сложи покривалото на шатъра върху него, както Господ беше заповядал на Моисей.
\v 20 И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега и провря върлините през колелцата на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега.
\s5
\v 21 Внесе ковчега в скинията и окачи завесата за покриване, и с нея покри ковчега с плочите на свидетелството, както Господ беше заповядал на Моисей.
\v 22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;
\v 23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, както Господ беше заповядал на Моисей.
\s5
\v 24 Сложи светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата;
\v 25 и запали светилата пред Господа, както Господ беше заповядал на Моисей.
\s5
\v 26 И положи златния олтар в шатъра за срещане, пред завесата;
\v 27 и покади над него с благоуханен тамян, както Господ беше заповядал на Моисей.
\s5
\v 28 Окачи покривката на входа на скинията.
\v 29 Положи жертвеника за всеизгарянето при входа на скинията, т. е. шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисей.
\v 30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и жертвеника и наля в него вода, за да се мият
\s5
\v 31 (и Моисей, и Аарон, и синовете му миеха от него ръцете си и краката си,
\v 32 когато влизаха в шатъра за срещане и когато пристъпваха към жертвеника), миеха се, според както Господ беше заповядал на Моисей.
\v 33 И постави двора около скинията и жертвеника и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей завърши делото.
\s5
\v 34 Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията.
\v 35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.
\s5
\v 36 А когато облакът се вдигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания;
\v 37 но ако облакът не се вдигаше, тогава не тръгваха до деня на вдигането му.
\v 38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем пред очите на целия Израилев дом през всичките им пътувания.